Ако искате прочетете

[Faces]

Така е тя няма да бъде заместена изобщо за момента не искам друга а като дойде момента да поискам със сигурност няма да я слагам там къде беше моето момиче.Вярно е постъпи глупаво с мен и може би се осъзнава сега не знам но нейното място там вътре в мен винаги ще си остане нейно и недокоснато от друга.Аз я пуснах в живота си в моя свят в моето семейство аз както казах я направих човека който е може би ще успея някога да и простя но просто за момента не съм готов отново аз да съм преебания.Защото точно така ще е тя ще е весела и доволна че съм я приел а аз ще тъна в догатки кога ще ме остави пак без пречина дали тези думи са истина и т.н. просто не мога пак в толкова скоро време да се жертвам за нея и за нас.

Както сам казваш ,вече си я пуснал един път в твоя свят.Трудно е да допускаме нови хора, при нас. . за това винаги ще ти се иска просто да си си останал с нея.Зная, че прошката е трудна, но просто за хората ,които обичам понякога правим и най-лудите неща без да се замислим, а дойде ли времето, в което трябва да прощаваме, ни е страх.Всъщност то не е страх, но самата мисъл ,че си бил наранен и пак ще си със сищият човек, ти идва в повче.Казваш си - какво ще мислят всички ,това момиче/момче ме върти на малкият си пръст, нараняваме ,а аз съм готов веднага да се съберем и тн . .Но най-важното е добре да си помислиш и да осъзнаеш какви са ти целите в живота и какво искаш да направиш ,да постигнеш, искаш да живееш за напред с нея или не . .
Понякога гордостта ти може да коства цялото ти щастие.
Почнах да пиша вече някакви глупости, тъй като съм много уморена, но каквото искам да кажа е, че такова момче като теб не всяко момиче го заслужава. . затова си помисли добре какво ще правиш, но не се възгордявай прекалено много.

Въобще не пишеш глупости ти си едната от малкото писали в тая тема която наистина ми хваща точно състоянието в мен.Никога в живота си не съм прощавал нищо на някой дори с брат ми вече 2-ра година не си говоря...тъпо но факт напрао като се сетя че съм бил наранен,обиден,предаден от човек който съм обичал и уважавал сякаш някъв демон влиза в мен и кръвта ми напрао ще изкипи от вените ми и си казвам е*ал съм майката щом е станало това значи не ме заслужава незаслужава и това което съм давал.Но май забравям най важното...че няма безгрешни хора и на някой наистина трябва да бъде простено