Цитирай Първоначално написано от Faces
Хах добра си да знаеш налучкваш ги нещата от първия път наистина си я обичам безкрайно много както и безкрайно много е обидата и болката най вече обидата и чувството че си предаден.Напрао скачам като опарен като ми звъне по gsm или като ми пише по скайп но това е моментна тръпка после идва хладнокръвието при спомена за стореното.Не вярвах че тя може да се излигави така наистина вярвах в нея...а сега това ми се струва тоооолкова смешно и жалко че не е истина.
Ако дойде момент, в който можеш да я имаш . да я докосваш, да я обичаш - повярвай ми всичко това ще се махне от теб- цялата тази умраза ще си отиде.Естествено болката ще остане, но . . Трябва да има прошка сам го знаеш
Иначе пределно ми е ясно, че си я искаш . . ама пуста гордост . .