пич, не знам как е при теб, но просто трябва да разбереш отговора на въпроса "защо" според мен. на мен ми беше адски зле цели 6 месеца защото се чудих и мислих "защо бе, защо ми го причини?", в мен ли беше грешката, аз ли не направих нещо... и сега като знам отговора от няколко дни, ми е много по-спокойно. някак ми олекна все едно. наистина е гаден начина по който се чувствам, но явно не аз съм голямата и любов както казваше. бил съм просто временно играчка в ръцете и и няма смисъл повече да се тормозя... страдах достатъчно за някой, който явно не заслужава. мислих да и оставя едни писма в които казваше колко ме обича, как никога няма да ми причини болка и тн, думи лишени от смисъл вече. отидох до тях с идеята да ги оставя под чистачките на колата и, но просто не ми даде сърце да го направя. това че тя не ме е обичала, не значи че аз не я обичах. стори ми се че ще е обидно да го направя, щях да и напомня за себе си по гаден начин, а не искам вътрешно все още да и правя каквото и да е лошо, защото я помня все такава какввато беше - едно прекрасно момиче в което се влюбих от първия път в който я видях, не ме интересува каква е днес и с кого е. по-добре да запазя този спомен, отколкото да я намразя (има защо, защото ме излъга и ми разби сърцето). но както и да е, нека е щастлива с оня, с друг или с който и да е. аз знам че не съм направил нищо грешно, бях изцяло отдаден на нея, правих всичко за нея с цялото си сърце и съм убеден че никой няма да се отнася с нея така както аз! един ден ще се сети и ще иска да и простя начина по който се е държала с мен, може би ще и бъда приятел след година, две, три. но сега ми трябва почивка от нея и мислите за нея.
мисля че и на теб ти трябва само отговор и време да си починеш. след това всичко ще се нареди. след дъжд идва дъгата!