Ако се връщаше, досега да съм най-щастливият човек на света. Животът ме е третирал като куче, стискам зъби, заскимтявам малко, хапя, лая и понасям камшици. Ако хората, които са ми причинявали болка, им се върне-мисля, че няма да успеят да дочакат утрешния ден. Не са тренирани като мен.
Няма справедливост. Има само успокоения за загубилите. Аз не се надявам да връщам тъпкано на някого, защото не съм злопаметна, а и всичко е просто минало и вече няма значение, нали?