Тавански спомен-Любов и раздяла
Валери Петров
Поемата "Тавански спомен" разкрижа една човешка драма,но разказът
за нея е лишен от сантименталност и романтичност
Поемата представлява една любовна история,разказана като спомен на лирическия герой.В нея има среща,любов и раздяла.
Но авторовото внимание е насочено повече към раздялата и изследване на причините за нея.Лирическия герой ги открива
в сивотата на всекидневието,което обезличава и вкарва в релси дори едно такова одухотворяващо чувство.В гледната точка
към отишлата в миналото любов съжалението е примесно с не малка доза ирония,сякаш лирическия геройпросто свива рамене
и казва:Това е животът...
"Тавански спомен" е едновременно и поема,и разказ.Лирическия герой изразява чувставата си под форма на разказ-поредица
от случки и събития.С тожа се характеризира поетическия маниер на Валери Петров.Сюжетът на поемата,и разказа спокойно
би могъл да послужи за създаването на белетричното произведение-разказ или повест.Първата част показва как от старите
вещи се ражда спомена.С идването на есента застудява и лири1еския герой отива на тавана,за да си вземе балтона от стария гардероб.
В един от джобовете намира снимка,два бонбона за кино и шише с одеколон.Вглеждането в снимката отключва спомена за една
приключила вече интимна връзка.Във втората част следва бегъл разказ за опянението от любовта,разменените писма,първите срещи...
После идва ред на отрезвяването и нахлуването на сивотата,която измества празника в любовната връзка.Третата,четвъртата, етата и
шестата част показват как чуствата затихват и се стига до раздялата.Седмата,последна част отваря финала за нова среща.
Ако се вгледаме в развитието на този поетически разказ,ще открием очевидно несъответствие между основните етапи в любовната
история,поднесена от поета.НА самата любов са посветени само пет строфи от втората част,докато раздялата -почти вси4ко останало от
текста.Тази несъразмерност насочва вниманието къ изследване на причините,довели до края на интимната жръзка.Но това поетическо
разслеване не чувствата е по-скоро вглеждане в живота-такъф,какъфвто е го живее всеки от нас,а не онзи от книгите и филмите.
Основното настроение в произведението е не сълзливо-тъжно ,а горчиво-иронично и подходящо повече на ообективността на безпристрастен
разказвач.Този поглед отстрани към случилото се внушава идеята,че любовта и раздялата са естествени и обикновенни неща,каквито са
случват в живота на всеки човек.
Валери Петровизгражда много предметен образ на любовта-чрез детайлите,бележещи промянавъв всекидневието на лирическия герой.
Розовата дреха на любимата променя всичко наоколо:"биеше сърцето гръмко във гърдите","саксофоните свиреха,облаци хвърчеха/
и тролеят движеше се помежду звезите".В разказа за писмата започва да се покрадва ирония-те са "с нежни обяснения цели километри/
с послепис и послепослепис".Споменът на първите срещи е в същия горчиво-ироничен стил:Строфи и любов и кофи със сълзи".
В неколкократно анафорично повторение на глагола "помниш" се прокрадва нещо дебеляновско,но то е бързо е стъпкано от ироничното
"Помниш ли,не помниш ли? Коий те знай къде си..."кето закономерно води до "веднъж усетихме:нещо не върви!".Охладняването на чувствата
води и до отрезвяване във възприемането на околния свят.Нещата влизат в обичайния си коловоз.Тролеят,който преди летял между звздите,сега
просто следва опънатите над улицата жици.Сънят е вече не за устните на любимата,а за други,чужди устни.Охладняването,подска зващо
идващата раздяла,е изразено с помоща на великолепни метафори:"Празни бяха срещите,глупави-алеите,стаята ми-хладна,пастите-безвкусни...
Навикът и сивотата са заменили празничността на чувствата.Всекидневието е обезличило любовта."...познавахме си шапките,костюмите,познавах ме
си мислите и думите и бе излишна всяка наша реч.
Образът на раздялата започва да придобива плътност.В него се наслагват чертите на есента като символ на нещо,което си отива.
Навън е пролет,а в душите на двамата есен:"Само ний се чувствахме сякаш беше есен./Бяхме си дотегнали,казано накратко."Приближаващият край
на любовта е внушен и от други образи:Хороскопът извадихме,но не беше весел,ядохме бонбони,но не беше сладко,искахме да седнем -нямаше место.
Във финала на шеста част е разказана историята на снимката,която е отключила спомена.Разказът за нея беше белязан от характенрата
ирония:И тръгнахме ний в пътя си полека,и влажни бяха снимките и двете,и в плика залепиха се така,че колкото и да ги дърпах леко,
във нейната остана моито цвете,а в моята-едната и ръка.
Магията на любовта вече е изчезнала.Всичко е попаднало във властта на всекидневието.Любовта вече я няма.Или пък може би ще се върне некои ден?
Към тази мисъл насочва финалът на поемата,който е оцветен в същата горчива ирония:бившата любима вероятно се е омъжила за зъболекар,а лирическия
герой в момента усеща,че го боли зъб...
Тази история за любов и раздяла е разказана като спомен.Честите обръщения към бившата любима създават усещането,че всичко казано
е адресирано към нея.От друга страна,читателят е в ролята на случаен слушател на този разказ.Така се постига тази интимност и непосредственост на
поемата.Читателят остава с чувството,че споменът за старата любов е пречистил лирическия герой и го е направил по-мъдър.