Валери Петров “Японски филм”
Стихотворението “Японският филм” представлява конфликта между художественото въздействие на филма и невъзможността отправеното послание да стигне до голяма част от хората.Първите два стиха на творбата сгъстяват кинематографския разказ:
На остров гол живеят джама
И го поливат нощ и де.
Това е филмът.Друго няма.
И бий скучаете край мен.
Представен по този начин ,филмът разкрива една оголена,бедна и поради това неинтересна за зрителите ,действителност.Лирическия говорител гледа този странен филм,в който двама души вършат само едно действие –носят вода ,поливат малък и каменист остров,който искат да облагородят,за да имат средства за прехрана.Повторението на епизодите и кадрите в тях са лишени от динамика, на са интересни за публиката ,не и носят забавление.тя се оказва непривикнала към необичайната стилистика на японския филм.Кадрите се точат монотонно и това предизвиква досада и скука у зрителите.В залата се чува смях,смеят се на самите себе си ,че са могли да дойдат и да гледат този “тъп” филм.Очакванията им са излъгани ,чуждия живот се оказва неразбираем.Зрителите не виждат дори това,което филмът им показва.Оказа се ,че диалогът между посланията на филма и публиката е навъзможен.къде е вината?
Основната дилема на стихотворението е дали вината е у режисьора или у тези,които не разбират.Именно това е основната тема ,а формата е диалогична.От една страна ,младите зрители в киносалона смятат,че изкуството трябва да забавлява .И те имат сворето право.От друга страна са хората ,които творят изкуството.Те имат мисия да накарат хората да проникнат в тайните на изкуството и да разберат загадките на живота.В това се състои отговорността на твореца.Връзката между тях е прекъсната,диалога се оказва неусъществим.Това е една от големите теми на изкуството в двадесети век.За да съществужа комоникация , трябва да има участници,които да полагат усилия,същите усилия,с които двамата участници от филма облагородяват своя остров.

Сега вървете към вратите,
Шумете,смейте се на глас
Докрай,додето разцъфтите,
Ще мъкнем влагата към вас!
Трудът на двамата на острова е аналогичен на творческия път, по който киноизкуството пресизвиква размисъл или трогва зрителя до сълзи. Изкуството в този случай не е скучен труд , грижа за човека ,за ценноста на неговия гол свят, сред който най- високата цинност е живота.Ето защо пред читателя застават японския филм и българската поезия,които имат едно и също предназначение-“черпак подир черпак” да мъкнат влага за пресушения остров ,за да разцъфтява живот.
По този начин трудноразбираемото стихотворение става разбираемо.Между поливането и разцъфтяването, от една страна , и човешкия живот от друга,който бил станал гол остров без живителна влага на изкуството.Но все пак ще продължим да поливаме.Това е позицията на Валери Петров с любимото оглеждане на проблема от двете страни,но и с голямо желание да продължи напред,за да се изпълни мисията на твореца.
Стихотворението “Японски филм” е посветено на известния филм “голия остров” на големия режисьор Акира Куросава.
Не е необходим читателят непременно да е гледал филма,за да има отношение към проблемите.На пръв поглет твореца се обръща към зрителя за повече духовност чрез конкретната оценка на една художествена творба.Трудно се вкарва насила духовност у някого.Светът е пъсрър.Един носи у себе си духовност –друг не,но на земята има място за всички.
Позицията на поета защитава философията на филма.А читателят приема ли я, или не?Такъв директен отговор трудно може да се даде.Внущенията на Валери Петров излизат далеч извън конкретната творба.Както филма на режисьора Куросавакрия по дълбок философски смисъл от картините на екрана ,така и творбата на поета събужда повече въпроси и размисъл,отколкото е видимо виншно.
По такъв начин в диалога е включен и читателят . Това е нишката ,по която ще тръгне ,ако за него е важен прекъснатият диалог. Но това е въпрос на негов личен избор.”японският илм” е творба , която поставя нелесни за разрешение въпроси , най-болезнените за нашето съвремие.Тези въпроси се поставят от една безкрайна поредица от творби ,които си задават въпроси,но немогат да намерят напременно отговор.