След бала ?!?

[sadsad]

Отговаряйте каквото мислите, дори да не се е случило още. Ето ми го въпросчето. Да речем сте с приятеля си/приятелката си от доста време и имате сериозна връзка. Като дойде време за абитуренските балове и така нататък, нали ще се започнат заминавания в други градове. Ще скъсате ли с половинката си, или ще продължите да сте заедно поемайки риска от това да се виждате по-рядко и такива неща ?!?

[Lady_AMG]

Разбира се, че бих поела риска. Щом обичаш някого не мисля, че би се отказал от него, каквато и да е причината.

[BlueFace]

Ако я обичам наистина и искам сериозна връзка естественно ,че няма да я скъсам

[Hilary_]

... миии ние скъсахме точно преди бала му! Така, че ... няма кво повече да кажа ...

[soul1199]

ще продължа да бъда с него

[mArMaLaDkA]

Не мога да си представя на такава възраст, когато започват лудите ми години, да обичам човека до себе си толкова силно, че да се подложа на такова мъчение- да се чудя сега с друга ли е, 'ма не е ли, не си е работа просто. Ако ще съм с един човек, нека съм с него. Аз съм обсебваща личност, а и имам и богато въображение, така че със сигурност не бих понесла приятеля ми да не е около мен, дори да учи във Велико Търново, а аз да съм си в Русе. Обичам постоянно да чувам любимите си същества, да ги гушкам, мачкам, да ги обсипвам с любов и такива разделяния пагубно ми влияят. Плюс това на 18, току-що завършила училище, започнала да търси себе си... Бързо ще си харесам някого, после ще го оставя, после пък друг ще си харесам... Не мисля, че бих била толкова зряла на такива години, че да си позволя връзка от разстояние. Каквото и да говорите: доверие, това-онова, точно пък това е все едно да играеш дарц със затворени очи. Поне за мен.

[TheBeliever]

Не мога да отговоря с точност, защото не ми се е случвало, но ми предстои. И аз и той сме абитуриенти тази година и не смея да правя планове за есента. Просто защото не се знае кой къде ще е приет. Това което той казва е, че няма да се предаде лесно и няма да остави връзката ни да се разпадне заради разстоянието. Но аз съм реалист, познавам себе си и него, и знам, че и двамата само ще страдаме от такава връзка. И все пак не искам да приключвам всичко на сила. Когато му дойде времето - тогава. Замислили сме лятото да заминем двамата на море, да си изживеем оставащото ни време по най-добрия възможен начин. А след това - каквото съдбата е отредила. Но да се разделяме, само защото еди-кога-си няма да сме заедно е все едно да не тръгваме изобщо, защото все някога ще се разделим.

[lLady_MooN_RaiN]

След моя бал, и след лятото, което последва с приятеля ми заживяхме заедно и си живеем така вече 7-8 месеца. И когато завършвах никой не говореше за раздяла и други такива глупости. Когато той завърши (2 години по-рано) се притеснявах дали ще можем да запазим връзката си на разстояние и дали ще можем да се чакаме един друг. Но се получи. 2 години само за това си мечтаехме, как ще се съберем и успяхме да издържим. Какво по-хубаво доказателство за силата на любовта ни?

[slun4ice_90]

След моя бал, и след лятото, което последва с приятеля ми заживяхме заедно и си живеем така вече 7-8 месеца. И когато завършвах никой не говореше за раздяла и други такива глупости. Когато той завърши (2 години по-рано) се притеснявах дали ще можем да запазим връзката си на разстояние и дали ще можем да се чакаме един друг. Но се получи. 2 години само за това си мечтаехме, как ще се съберем и успяхме да издържим. Какво по-хубаво доказателство за силата на любовта ни?

Ето, т'ва е любов! Поздравления и бъдете, все така влюбени и щастливи!

[XTREMEFREERIDE]

Оставам с него.

[lipsvashh_mi]

ако наистина се обичате няма смисъл да късате...не знаете какво ви предстои и какво ви е подготвил живота-може както четох по-горе в темата дори да заживеете заедно и след време да създадете семейство..друг е въпроса,ако има колебания относно чувствата от едната или от другата страна..тогава по-добре всеки да поеме по своя път и да е щастлив ,отколкото да се терзае дали не му изневеряват и дали ощще го обичат както е било по-рано

[FreeSpirit]

Миналата година минах през това...
Не говорехме за момента на раздялата(т.е да живеем в различни градове) до посления момент.
След като почна даскалото си продължихме заедно, но станаха едни глупости и Декември месец се наложи да се разделим.
Любовта ни не е била достатъчно силна да преодолее разстоянието. т.е. няма за какво да съжеляваме.

В крайна сметка, всичко зависи от желанието на двойката

[moneycomeme]

Винагии,но няма да се държа с него така сякаш го задължавам,ако го обичам за мен ще е важно ТОЙ да е щастлив ;]]]

[FiRe_LaDy]

Може би ще ми е гадно,но не бих го зарязала.Сега с приятеля ми ще сме разделени за лятото и ще ми е много кофти,но няма как.Налага се.

[got2Bthe1]

Разбира се, че бих поела риска. Щом обичаш някого не мисля, че би се отказал от него, каквато и да е причината.

[MP]

Като толкова много се обичате,защо кандидатствате в различни градове?Нали уж любовта била най-важна?

[BaiToq]

Зависи.

[BlueFace]

Кандидатстват в различни градове ,защото са достатъчно умни,за да преценят в кой град могат да получат най-качествено убочение.Защото на тези години не мисля че има много връзки които успявт да се превърнат в нещо повече от просто връзка.Създаването на сериозна връзка ще им предстои след завършване на образованието и реализацията.... Поне така мисля аз

[MP]

Именно.Или ще избират любовта,или обучението и реализацията.Няма как и двете.Знам,че винаги има изключения,но те са нищожно малко.

[sh3_1s_7h3_0n3]

Зависи от хората.

Аз се бях разделила с приятеля си, защото му нямах доверие повече. (: Беше направил достатъчно неща, за да го загуби... и впоследствие така се развиха нещата.

Но това не е общовалидно. При някои се получава, при други не. Въпрос на желание, на любов, на късмет дори... кой знае. Но докато не се усложнят нещата от самосебе си, е глупаво да си блъскаш главата с такива въпроси.

[sextazy_baby]

Естествено че бих бпоела риска,защото много го обичам това момче и каквото и да реши винаги ще го подкрепям и ще съм до него

[sasha_90]

Ако става въпрос за последната ми любов и връзка-бих поела риска.Освен това щях да съм 101% сигурна,че нямаше да си изневерим един на друг,но щяхме да си липсваме много.