защо всички отричат вечната любов?...

[kypo]

щото няма смисъл... единия винаги проваля нещата и другия остава сам, огорчен и страдащ. за какво да причинявам или да ми причиняват нещо подобно, достатъчно страдах и за да не страда никой повече просто няма смисъл да се раздавам до край, да обичам, да споделям всичко с някого. просто привличане, флирт, секс - да, но любов никога повече. нали само веднъж се обичало истински, е този път мина много болезнено... за мен поне.

[Punisherrr]

Ами като се съмнявате много ясно, че няма да ви се случи.
То с такава нагласа за къде..
Никой не е казал, че трябва да гледате света през розови очила, но не бъдете такива песимисти.

То, поне хубаво, че не всички мислят така, иначе и малкото любов, която е останала, нямаше да я има.

Съгласна съм

Просто такава е нагласата на тва поколение...
Както и автора каза за мен също няма смисъл да тръгвам с някой,ако го правя с мисълта как всичко ще свърши...
Ако ще бъда с някой,то ще е защото искам и виждам,че има накъде да се развива връзката

Не слушам никакви такива изказвания,че НЕ Е възможно да съм с това момче завинаги,защото само ние двамата си знаем какво чувстваме и на какво сме способни

FaTaLn0t0_LaDy > понякога не трябват нито усилия,нито търсене Стига ти да си на ясно какъв човек искаш да имаш до себе си. (с което повечето тийновете не са никак наясно.)

[Ilikeliljon]

"Нищо не е винаги!Всичко е понякога!"

Карай на принципа "Кфото стане"... Аз лично твърдо отричам вечната любов.Няма такава...Има навик и свикване не и любов...А в свещеното начало са хормоните!

Имаш интересен биологичен принцип, свещеното начало са хормоните. Ами не мисля, те са някаква основа, подпомагане на нещо, което е по-голямо и извечно, а това е нуждата на човека да обича и да бъде обичан, а тя е екзистенциална (тоест на съществуването му), душевна, тоест хормоните в случая оказват влияние, но не решаващо. Това, което ни движи напред в търсенето на партньора, с който да споделим живота си не са хормоните, а именно тази нужда, която споменах. :P :P

[kristito3]

Това, което ти правиш е повече от невероятно :да я обичаш истински: за съжаление много малко са хората, които правят като теб, а това е повече от ужасно. Много вече тръгват с някоя само, за да има нещо А ти продължавай така дано един ден някой оцени това, че знаеш как се обича и какво е всъщност А относно темата - да наистина е странно.Всеки говори за това, но дали е така. И точно това е, че ако го няма защо изобщо хората се отдават на любовта си като след време са с друг/а. И аз съм си задавала този въпрос неведнъж. Не знам дали има - може би да, но това после се превръща в отдаденост и някаш свикваш с човека.

[Bellatrix]

Защото не са я срещнали. Аз вярвам.
Ако я нямаше, вашите семейства защо са заедно?
Ако я нямаше, защо изобщо се опитвате да имате връзки? Минавайте на секс режим като няма истинска, вечна любов.

[GossipGirl89]

Защото хората са реалисти. Която и стара двойка да попиташ, такива, които са заедно повече от 30-40 години, те няма да ти кажат, че са заедно от любов, а от уважение и привързаност. Любовта е в първите няколко години максимум. После просто свикваш с човека до теб.
А колкото до това, че всичко си има край - така е. За нас младите е така. Не може сериозно да си мислиш, че като си хванеш приятелка на 15 и ще си с нея цял живот. Растеш, променяш се, изменят се вкусът ти и характерът ти. Както и на човека до теб. Появяват се различия, които понякога просто не могат да бъдат преодолени. И идва краят. И новото начало с новата "вечна любов". Това продължава, докато не намериш човека, когото да уважаваш и цениш, с когото да се чувстваш сигурен.

А колкото до "защо да тръгват като ще се разделят". Логиката е като в "Защо да се мия, като пак ще се изцапам" или "Защо да ям, като пак ще огладнея". Заради удоволствието Имаше една мисъл, може да не я възпроизведа точно, но беше нещо от рода на "Всяка песен си има край, но това не е причина да не се наслаждаваш на музиката".

Напълно съгласна съм с тебе!

[XTREMEFREERIDE]

ПЕСИМИСТИ С ПЕСИМИСТИТЕ!!! Защо го повтаряте т'ва нещо. Ето НА, аз пък няма да го повярвам. Защо трябва да започнеш да обичаш по навик!? Защо по дяволите го повтаряте. Знайте го за себе си. Престанете да настройвате всички така. Спрете просто.

[XTREMEFREERIDE]

Пра баба ми е на 91 години. Мъжът й е мъртъв. Тя още го сънува. Още неговата снимка стои на шкафчето до главата й. Още носи герданчето, което той сам й е направил. Още топли сълзи се стичат по лицето й когато ми разказва какъв невероятен човек е бил. И, ДА, тя казва, че винаги го е обичала и винаги ще го обича. Ето ви доказателство!

[moneycomeme]

ЕВАЛА НА автора... всичко на тази земя съществува,всичко което съществува в съзнанието присъства и в живота ни,ако вярваш че има вечни неща,ще дойде момент,в който ще осъзнаеш,4е си бил прав, не за друго просто всеки се бори за своята истина....

[NeZaPoznat]

Един мой колега на 50 г казва. Ако човеке на 20 и не вярва в любовта значи няма чувства, но ако е на 40 и вярва в любовта значи няма мозък. Нямам опит за да кажа дали е така но другите колеги се съгласни с него.

[blader]

не мога да кажа кое от 2-те полюсни мнения е правилно но искам да дам личен пример...
ходих с едно момиче 4 месеца...и дори според нейните думи не можеше да се каже че беше истинска любов...по-точо не може да се каже че беше споделена...защото аз я обичах...наистина...преживяв ах доста неща...съобразявах се със всичко...условия,липса на възможности да се видим,провали на плановете в последния момент...дори в случая в който можехме да правим секс и отказах тъй като беше пила а не исках да се възползвам от нея(за което тя ми благодари тъй като после е усетила че не е готова...но това няма голямо значение...)
та...това момиче само ми сподели че никога не ме е обичала така както аз нея...вярно...било и е приятно и интересно с мен но дотам...
докато аз във всеки един момент се вълнувах как е...притеснявах се когато не беше в града и се мъчех всячески да изразявам любовта си(без да досаждам разбира се...а и никога не съм бил ревнив...много пъти се е случвало да отменим излизането някоя вечер за да излезе тя с приятели...но никога не ми е било проблем...)
и всичко вървеше добре...но последния месец се забелязваше видима загуба на интерес към мен...просто...в началото го имаше елемента на мистериозност около моята личност...бях и интересен(тъй като съм с дълга коса(не много но все пак дълга...),ходя основно облечен в черно...и съм някакъв разсеян романтик(а и сестра и е в класа ми и е разказала че имаме общи интереси като музиката и аниметата и това че се отдаваме на философски размисли...)...и въобще...не съм типичното момче...поне се старая с всички сили да не съм като другите(което не означава че съм нещо повече...нямам такива претенций...но да съм различен определено ми е цел..))и така нещата се получиха...но просто в един момент тя ме опозна и вече не и бях интересен(тъй като тя е личност която изключително много държи на самостоятелността си и смяташе че връзките я ограничават...дори имайки вредвид това че се съобразявах с нея всякак...)
а и беше доста ангажирана в училище и не и оставаше време за мен...и...се случи...една вечер когато след почти двуседмична пауза излязохме след около час навън тя ми каза че мисли че и за 2-ма ни би било най-добре да се разделим...
последва обяснение което не и поисках но тя реши да ми даде и в което каза че тъй като не може да ми отвърне на чувствата и напоследък рядко се виждаме и аз страдам тя решила че е най-добре да си останем приятели и аз дълго време мълчахи само и казах 'добре'...и така до днес(това беше преди почти 3 месеца...
извода е че съм прецакан...адски наранен и въобще..в ситуация в която много хора казват 'няма любов...'...н'не вярвам в любовта...' и такива неща...но не мисля че би било правилно...смятам че това че с едно момиче не се е получило въпреки силната любов която изпитвах към нея не означава че любовта е невъзможна или непостижима...просто не е била този път...
смятам че чувствата не се износват...и това че си дал сърцето си на някого и той го е разбил не пречи то да се възстанови и да можеш да го отдадеш на някого отново...според мен няма смисъл да отричаме нещо след като не сме го постигнали от първия път или от първите няколко...просто трябва да се опитва...
все в един момент опитът ще бсе окаже успешен и човек ще усети удовлетворението от достигането на това невероятно чувство...чувството да обичаш и да бъдеш обичан...само трябва да се проявява упорство а не слабост...
това е от мен засега...

[MrBlinD]

Хората я отричат просто защото не са я намерили или просто защото таят много мъка в сърцата си и не са готови да признаят този вид любов...

[takitogirl]

може би, защото няма нищо вечно и накрая само спомените остават.

[Maexxna]

Най-успешните връзки за базирани на лъжа.Може да има вечна любов но 100% ще има изневяра за разнообарзие.

[BlueDream16]

Защото повечeто,хора са лъгани от любимия си човек и за да не страдат повече отричат вечната любов..

[blader]

точно за това дадох пример със себе си...
не мисля че това че са те лъгали и зарязвали трябва да те отказва да вярваш във любовта...
според мен това е просто въпрос на късмет...или по-точно на моментната му липса...

[PainMonopoly]

Всичко е хормони, а към хормоните се развива толерантност.

[DevilWish]

Защото хората са реалисти. Която и стара двойка да попиташ, такива, които са заедно повече от 30-40 години, те няма да ти кажат, че са заедно от любов, а от уважение и привързаност. Любовта е в първите няколко години максимум. После просто свикваш с човека до теб.
А колкото до това, че всичко си има край - така е. За нас младите е така. Не може сериозно да си мислиш, че като си хванеш приятелка на 15 и ще си с нея цял живот. Растеш, променяш се, изменят се вкусът ти и характерът ти. Както и на човека до теб. Появяват се различия, които понякога просто не могат да бъдат преодолени. И идва краят. И новото начало с новата "вечна любов". Това продължава, докато не намериш човека, когото да уважаваш и цениш, с когото да се чувстваш сигурен.

А колкото до "защо да тръгват като ще се разделят". Логиката е като в "Защо да се мия, като пак ще се изцапам" или "Защо да ям, като пак ще огладнея". Заради удоволствието Имаше една мисъл, може да не я възпроизведа точно, но беше нещо от рода на "Всяка песен си има край, но това не е причина да не се наслаждаваш на музиката".

Това беше най-свястното мнение ,което съм чела във форума от много време Моите поздравления Всяка една дума казана от теб, е така Нямам какво да добавя просто

[haritov]

накарайте баба си и дядо си да си представят как би им изглеждал света ако не бяха запознали

СМЪРТТА НЕ Е КРАЯТ ХОРАТА УМИРАТ НО СЕ ПОМНЯТ ЗНАЕТЕ ЗА РОМЕО И ЖУЛИЕТА НАЛИ ЦЯЛ СВЯТ ЗНАЕ КАК СЕ ОБИЧАХА КАК МИСЛИТЕ ЛЮБОВТА НЕ ИМ ЛИ Е ОСТАНАЛА И ДО ДНЕС В СЪРЦАТА НИ ЧОВЕК КАТО УМРЕ ОСТАВЯ НЕЩО СЛЕД СЕБЕ СИ НАЙ ВЕЧЕ ПОКОЛЕНИЕ А ТОВА ПОКОЛЕНИЕ ДРУГО ПОКОЛЕНИЕ ТОВА Е РЕЗУЛТАТА ОТ ЛЮБОВТА НА 2 ДУШИ

[BlueFace]

ТheBeliever го написа много точно... Любовта изчезва с годините , но споменът за нея и спомените за всички красиви моменти не ти позволяват да не си с човека който с който си преживял толкова много.
Когато си с някой дълго време придобиваш уважение и доверие към него.Както каза ТheBeliever усещаш сигурност и удовлетворение да си с този човек.
В днешни дни( В България ) е времето на мутресите и батките и такива връзки които продължават с години и никога не идва краят им , дори и след смъртта на двамата партньори, са много голяма рядкост.Времената се менят , поколенията деградират повече и повече.
Интернета (скайп и другите програми за чат) според мен влиаят на хората и те забравят как да общуват лице в лице.Затова и виждаме теми като "Търся си гадже" , "Как да и кажа ,че я харесвам"....Преди когато хората са били разделени и не винаги са имали как да комуникират тяхната любов е нараствала с всяка изминала секунда далеч от любимия , а когато за били заедно са се наслаждавали максимално.Сега постоянно чат , телефони и т.н. Малко или много хората си омръзват.
Пък и вече любовта става отживелица...Зачестяват разводите,безбрачието и т.н. Много хора водят само сексуален живот ,задоволявайки физически нужди и не изпитвайки нужда от сериозна връзка и любов.

[blader]

ТheBeliever го написа много точно... Любовта изчезва с годините , но споменът за нея и спомените за всички красиви моменти не ти позволяват да не си с човека който с който си преживял толкова много.
Когато си с някой дълго време придобиваш уважение и доверие към него.Както каза ТheBeliever усещаш сигурност и удовлетворение да си с този човек.
В днешни дни( В България ) е времето на мутресите и батките и такива връзки които продължават с години и никога не идва краят им , дори и след смъртта на двамата партньори, са много голяма рядкост.Времената се менят , поколенията деградират повече и повече.
Интернета (скайп и другите програми за чат) според мен влиаят на хората и те забравят как да общуват лице в лице.Затова и виждаме теми като "Търся си гадже" , "Как да и кажа ,че я харесвам"....Преди когато хората са били разделени и не винаги са имали как да комуникират тяхната любов е нараствала с всяка изминала секунда далеч от любимия , а когато за били заедно са се наслаждавали максимално.Сега постоянно чат , телефони и т.н. Малко или много хората си омръзват.
Пък и вече любовта става отживелица...Зачестяват разводите,безбрачието и т.н. Много хора водят само сексуален живот ,задоволявайки физически нужди и не изпитвайки нужда от сериозна връзка и любов.

така казано звучи вярно и реалистично...сякаш няма никаква надежда за любовта...сякаш няма нужда хората да се мъчат да я постигнат...
стига бе...мислите ли че не може да се прояви малко воля...воля да се преодолее деградацията на обществото и ценностите...
аз не смятам че съм подвластен на повсеместния упадък...
всмисъл...нищо не ми пречи да обичам и знам че нито технологийте които ми дават връзка с човека когото обичам денонощно и навсякъде нито липсата на подобна връзка биха ме накарали да загубя интерес(което би било породено от чувството за сигурност което дава постоянната връзка...) или да го забравя(което би било породено от липсата на връзка...)...
според мен нещата като става дума за любов са си чисто индивидуални...всмисъл...аз мисля че нищо не ми пречи да обичам един човек цял живот(казвам го с ясната мисъл че ще има моменти на много сериозни различия и разминавания...но все пак не е ли преодоляването иам нещо което усилва любовта още повече?...)...
мисля че ако човек иска и има реалното желание да е с друг човек до края на живота си това е постижимо...естествено нужна е и взаимност...а именно строго индивидуалния характер на възприемането на любовта при различните хора често води до липсата на тази така необходима взаимност...
и все пак нищо не ни пречи да опитваме нали?...

[kristito3]

blader, недей да се влияеш от хорското мнение. Аз съм повече от съгласна в това, което казваш! Начинът ти на мислене е изключителен и от правилен по-правилен! Поздравявам те за това, защото хората като теб вече са съвсем малко. Явно много добре знаеш какво е ЛЮБОВ! Продължавай така!

[blader]

blader, недей да се влияеш от хорското мнение. Аз съм повече от съгласна в това, което казваш! Начинът ти на мислене е изключителен и от правилен по-правилен! Поздравявам те за това, защото хората като теб вече са съвсем малко. Явно много добре знаеш какво е ЛЮБОВ! Продължавай така!

не знам дали някой би казал нещо толкова хубаво относно начина ми на мислене и то точно по тази тема ако знаеше че съм на 16...
но пък нищо не ми пречи да се радвам на одобрителните коментари...които не се съмнявам че след като вече се знае и на колко съм ще спаднат вероятно...
и все пак благодаря...
мисля че това няма голямо значение тъй като възрастта е определящ фактор като става въпрос за количеството и опита...но като убеждения и мнение мисля че няма никакво значение нещо като годините...
всмисъл...доколкото се познавам няма да си променя възгледите...такъв съм...

[r3s53c7]

Защото те казват "Немога да повярвам в това".

Не, че немогат, ами неискат да повярват...Аз например вярвам, и пожелавам на всички да издържат колко се може повече с половинката си

blader, и аз съм на 16 и наистина мисля по същия начин като теб. Евала, че има хора останали като теб, мислиш страхотно.

[kristito3]

ами така е - възрастта не е опрделящ фактор. може и да си на 40, ама като не си изпитал нищо свързано с любовта как да разбереш за какво се говори "Не питай старило - питай патило." (бтв - и аз съм на 16 )