Като понятие няма вечна любов!! Има само действие, акт на обичане. Няма такова животно като вечна любов, която трябва да дойде или ти да я търсиш. Любовта е активност, действие, тя може да се развива, а не да се търси къде е. Когато някой обича партньора си, това какво е нищо ли е. Дали ще бъде завинаги или двамата ще осъзнаят, че е по-добре да се разделят, защото си пречат на развитието от това зависи дали ще продължи нещо дълго или кратко. И под осъзнаят нямам предвид непременно да го мислят и знаят в тези използвани от мен думи. Мнението, че любовта прераства в уважение и привързаност ни се натрапва от детството. Не отричам, че не става така, но това означава нещо съвсем друго. Не означава, че няма любов, че никой не обича, а че нещо пречи на тази любов да разцъфти напълно. Повечето хора влизат в някакви взаимодействия и живеят цял живот заедно без дори да се познават, а какво остава да се обичат, защото любовта се опира на познанието за другия, за неговите нужди. И не образа, който ти имаш за неговите нужди, а наистина неговите нужди. Да познаваш другия, било то момче или момиче, не означава, да познаваш това или онова негово желание, това или онова негово поведение в даден момент или няколко момента, не означава дори и да познаваш характера му, а означава да познаваш него самия/ата, същността й.