Не мога да отговоря с точност, защото не ми се е случвало, но ми предстои. И аз и той сме абитуриенти тази година и не смея да правя планове за есента. Просто защото не се знае кой къде ще е приет. Това което той казва е, че няма да се предаде лесно и няма да остави връзката ни да се разпадне заради разстоянието. Но аз съм реалист, познавам себе си и него, и знам, че и двамата само ще страдаме от такава връзка. И все пак не искам да приключвам всичко на сила. Когато му дойде времето - тогава. Замислили сме лятото да заминем двамата на море, да си изживеем оставащото ни време по най-добрия възможен начин. А след това - каквото съдбата е отредила. Но да се разделяме, само защото еди-кога-си няма да сме заедно е все едно да не тръгваме изобщо, защото все някога ще се разделим.