Здравейте! За първи път пиша в подобен сайт, но това е просто защото съм тотално бясна на наш'те. По-точно, на майка ми. Не мога да я разбера, тая жена. Ужасно е неадекватна, изнервя ме със своята простота и глупост относно някои неща ........ просто понякога ме дразни начина по който се държи, по който говори и т.н. и това се случва само с нея, искам да кажа, че аз по принцип не се дразня на хората за такива неща и съм много спокоен човек, но на нея даже и най-спокойният на света не би и устоял. Разделиха се със баща ми, и да ви кажа, напълно го разбирам човека. Сега живеем само двете (баща ми се изнесе на квартира и си идва само събота и неделя). Оттогава просто си е истински ад. Не знам просто как да го опиша, тя е уникален случай, почти няма ден във който да не стане караница. Ще пробвам да ви обясня малко за днешната ситуация, дано ме разберете. Имаме котка, която днес си счупи опашката и предполагам се досещате колко са скъпи ветеринарните услуги. Тъй като котенцето не е в много добро състояние и има нужда да бъде прегледано от лекар, днес като се върнах от училище, помолих майка ми да го заведем до ветеринаря, за да разберем най-малко какъв е проблема, може пък да не трябва да се притесняваме толкова, знае ли човек. Майка ми е много добра душа иначе и ужасно много обича животните, всичко би направила за тях, държа да подчертая това. И така, помолих я няколко пъти, казах и "мамо, нека да отидем бързо при лекаря, при животните това може и да е фатално, ако не се направи нещо веднага", при което оттам чувам отговор "не мога, в момента ям баница" ^^^ доста се учудих като чух това, но реших да запазя самообладание и казах простичко: "добре, наяж си се спокойно в такъв случай, после като приключиш, ще отидем до лекаря." и си отидох в стаята. изчаках около един час, отивам в хола и я питам пак: "приключи ли със хапването, да заведем Малюшка на лекар", тя седи и си бъбри с някаква нейна приятелка. за втори път се вбесих, но реших и този път да запазя добрия тон и отидох при котарака, на който опашката му от началото някъде до долу виси и той не може да я движи, погалих го, при което той измяука доста жално, и казах отново: "нека да отидем, поне за да ни каже докторът какво му е .. може да е нещо сериозно, по-добре е да разберем веднага, отколкото да стоим в неведение" при което тя, пиейки си кафето, започна да ми обяснява да съм дошла да си взема баница, че била вкусна и т.н. при което аз просто загубих всякакво спокойствие и леко повиших тон и казах "ти какво, уж много го обичаш котарака, а сега какво правиш, животното се мъчи, а ти си седиш и си бъбриш и си пиеш кафенцето, затворила си си очите (btw, това поведение си и е редовен номер за много неща, не го прави само сега) и въобще не те интересува...." при което, всеки път, когато и противореча за нещо, тя без да ми казва нищо, взима телефона и звъни на баща ми в София и му обяснява някави небивалици, че съм подивявала, че съм и противоречала, излагала съм я, при което аз като слушам тия работи, нали се сещате какво става, аз почвам наистина да викам, защото просто не мога да издържа тя да говори лъжи на баща ми и после той да ми се кара...заради нея !!!!! не знам, мрази ли ме, какво и става, защо прави така !??!?! и за много други неща е така, не само в този случай, това е една от многото ситуации, в които си се държи така, не мога да разбера защо го прави !??? Това нормално родителско поведение ли е, или какво !??? На никой от моите приятели родителите му не правят така! Вече започвам да се чудя, че или е ЯКО ГЛУПАВА, или е луда, или пък и двете! Неприятно ми е да говоря така за майка си, но в момента не лъжа за абсолютно нищо, относно мен, нея, поведението и и ситуацията, прясна, прясна отпреди час-два. Разберете, не искам майка ми да е луда жена, която не знае какво прави ... както и да е. надявам се, някой е разбрал за какво става дума, случаят наистина е уникален, не познавам никой, който има проблеми с родителите, подобни на моите. Надявам се на адекватни мнения по темата, благодаря.