- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Възпоменание
Възпоменание
Дай ми да пея
защото загинаха едни
а други откъснаха
и все още чувам
техните писъци
и тяхната уплаха.
Шестнадесет!
Час удари и свещите
секнаха изведнъж.
В църква съм
там има тела, тела
Единадесет на жена,
четири – на мъж.
И едно дете.
И сърцето
е украсено от нова бразда.
И отново, отново
акули се приближават
за своя лична изгода.
СТРЪВ, СТРЪВ!
Стръв взета, кръсте,
от засъхнала кръв.
Смъртта – един
неизказан фарс;
едни несекващи страдания
заради монополните желания.
Ще ви убия.
Всеки един от вас
мръсници
продажници
безсрамни люде
по-зли и от Юда.
Вашата кръв ще е
моя живот.
Вашето нещастие
ще е празник,
празник за моя народ.
За моя народ.
А за загиналите
аз паметник
надплътски ще издигна.
Вулкан в гнева си
с мастило и думи
за вас ще изригна.
Почивайте в мир.
На 28.05.2009, защото врязванията могат да се осъществят по много начини.
"И знам, че през каквото и да те накара да преминеш, каквото и да ти донесе съдбата, ще се справиш. Защото си личност. Защото духът ти е най-силният, въпреки и някога печален, който някога съм усещала."