Всеки говори за това как никога няма да прости изневяра,за това че ако го обича няма да търси друг/а..но нека се замислим малко-ами ако всъщност ТИ си втория/та?Как ще се чувстваш?Ще таиш ли надежда,въпреки да знаеш,че той/тя никога няма да го/я остави?Всички говорим че не изневеряваме,че сме влюбени,че обичаме с цялото си сърце...тогава защо съществува понятието "изневяра" - била тя душевна,една единсвена целувка(или повече) или секс?В последно време страшно се заинтересувах и открих доста форуми и теми за изневярата и любовниците..Не знам за вас,но моето мнение е че ако наистина обичаме някого(доста силна дума,която някои хора употребяват след 2 седмици)няма да мислим за друг/а.А и както бях чела някъде едно мнение на 1 мъж "Когато си имам приятелка и поканя друго момиче на кафе й спестявам че съм зает...в крайна сметка защо да се отказвам от една може би потенциялна по-добра връзка" Това мнение ме накара да се замисля...Вие как мислите?Не питам за изневярата(за нея има достатъчно теми) питам ви за мнението ви за любовниците и относно коментара на този мъж.Дали наистина не е прав?Защото сме заети и затова може би изтърваваме евентуална по-добра връзка...