Цитирай Първоначално написано от Hilary_
Една от най - големите ми грешки, която допуснах... Грешка в смисъл, че си помислих, че има перфектно момче... ами не... НЯМА!!!
и аз така си мислех...най-накрая не е някой глупак не е олигофрен не се държи идиотски до момента когато ми каза че имало причина да не предприема нещо по-сериозно.И аз ест питах "какво е то?" отсреща -виновно мълчание и аз "да не би да си имаш приятелка?" и тогава всъщност той ми потвърди ..ехее ако знаете как се чувствах,то просто не може да се опише с думи..Разумът и уважението ми ми казваше да го ударя,а сърце да го целуна..може би един от най-трудните моменти досега.И най-тъпото е че той ме търси,а не аз него.Затова ви питам вас какво мислите?Нямам перспектива той да я остави защото ходят от напрао век да си се покефя на момента или е по-добре да сложа точка още сега