Преди време в работата довтаса съвсем малко кученце. По едно време нещо започна да драска по вратата и като отворих - беше то и ме гледаше с влажен поглед. Беше топла, но дъждовна вечер. Приютих го в кашонче, нахраних го.. беше от нещо много стресирано и много плахо. Затворено добиче беше.
Накарах колегите да се грижат през деня за него, вечерта пак си го видях и вече се беше успокоило, щъкаше напред-назад да изучи обстановката и вървеше само по дире ми. Беше сладко, защото където и да отида, тичаше спъвайки се след мен, а като седна, клеква до мен и си опира муцунката на крака ми и заспива на земята.

Привързах се още на тази въпросна втора нощ и през деня си го взех вкъщи, като веднага минах през ветеринари и му направиха 100процедури за 60-70лв, не знам кви бяха ама му биха инжекции, препарати и 2 кила храна..Поставиха му възраст - приблизително 2 месеца.

В къщи се оживи много и се привърза. Щъкаше навсякъде, опикаваше всичко. Но ми допадна това, че като се прибирах от работа идва на вратата и скача по мен 10 минути и само по мен ходеше препъвайки се навсякъде.
Е да, но в един момент след около 3 седмици започна да киха постоянно, а от носа му стабилно количество сополи. Започна и да квичи от време на време. След 2-3 дена на усилено квичене го заведох на ветеринар, взеха някакви проби и казаха да мина след ден два. През тези дни обаче се влоши още повече и започна докато ходи да се спъва и да не може да стане и много да квичи. Отидох до ветеринарите за резултати - оказа се вродена гана - не знаят дали ще се оправи. Предписаха 3 вида хапчета, взех ги и започнах да му ги давам.
Положението ставаше от ден на ден все по-трагично и болно за мен. Схванаха му се задните крачета и не можеше да си мръдне от кашончето. След още някой му се схванаха и предните. Не можеш да мръдне, да се изправи дори. Кихаше толкова силно и толкова сополи имаше, че се задавяше в тях и ако не съм там да го обърна на другата страна, ще се задуши. Изхождаше се всякак в кашончето, вадя го да го изчистя - а то квичи толкова много, че чак сълзи имаше на очичките и в погледа му се четеше нещо като 'защо ми го причиняваш' - поглед на безпомощност и много мъка.
В един момент всичко стана толкова тежко, че цял ден съм седял до него, защото квичейки от болка се задушава от сополите си и ако не го обърна на другата страна ще погине. Така беше цял ден, не издържах на мъката и се обадих в единствения денонощен ветеринарен център в София - Анимо, в Младост. Хванах кашончето и го закарах при тях.
Сложиха го на операционна маса и направиха изследвания и ми казаха, че болестта му е смъртоносна, като техните възможности се ограничават в това да му дадат болкоуспокояващи и медикаменти да му удължат живота с няколко месеца. Другата алтернатива беше ясна.

Биха му последната инжекция, поседях 5 минути до него докато се успокояваше от болката и бавно по бавно си затваряше насълзените очички. В един момент излязох навън за да избърша мойте собствени. Като се върнах ми го връчиха в черен чувал.
Натоварих чувала в колата и на връщане към Люлин около 2 часа сутринта, на подходящо място спрях колата, слязох и го зарових.
Върнах се, легнах си, но следващите вечери така и не можах да заспя.