Реших да споделя едно набързо написано от мен не знам точно стихче или нещо подобно.Ето го:

Отново се натъкнах на грубостта на човека,
която е безкрайна и много трайна
Видях как крилата на наивната ученичка
бяха срязани с ножицата на омразата гадна

И тя падна в реалността кална и покварна
Сърцето й изстена и загасна за минутка
Искате ли да разкрия тайната ужасна?
Аз бях това момиче,което спука

Спука балона на омразата и се събуди за живот
Не пожела да бъде заличена като всички тука
И разпери ръката за да хване примката
Малката ,но необятна примка на мечтата

Всички безличници завиждаха долу от земята,наквасена с омраза
Бягаха към нея,да я хванат по перваза
Но късно беше,тя бе свободна
Летеше,като цвят на вишна във небето!