Цитирай Първоначално написано от lipstik
Отново съм скарана с моя приятел....за пореден път.И повече не издържам.Много ми е гадно,болно ми е,мъчно ми е,не искам да е така.Искам да си го цункам,да си го гушкам,да сме двамата,да се смеем...Обаче няма как да стане.Скарани сме от няколко седмици и няма признаци да се оправим.А много искам да се оправим.Много искам да почна да му говоря,да се закачаме,но нещо от вътре не ми дава...искам,ама не мога да го преодолея това...А и как да мога.Като се замисля,защо аз трябва да правя първата крачка към здобряването при положение,че аз съм се разсърдила.Нали аз съм засегнатата,нали на мен ми е станало гадно.Ако аз му проговоря значи се предавам и все едно нищо не е станало и цялата тази караница е била за нищо .Аз не искам да е така,иначе как ще си вземе бележка да не ги прави тези неща,които явно ме нараняват....А толкова много искам да съм с него.

Не знам дали някой разбра нещо ама аз исках да си го кажа
На това му викат "искам да ми е зле"