Даммм и аз до преди няколко месеца имах такъв приятел
Човек,на когото винаги можех да разчитам макар,че се познавахме само от скайпа Той беше човека,който ме разбираше,който ми даваше съвети,който ме утешаваше и развеселяваше,когато бях тъжна Човека,с когото можех да си лафя нон-стоп и да не ми писне Човека,когото ценях повече от реалните ми приятели Човека,който редовно ми звънеше по телефона за да ми каже "Лека нощ" или ми пращаше СМС по време на работа само за да ми каже,че няма търпение да се прибере и да си попишем ... Еххх спомени,спомени
За съжаление и аз изгубих този приятел и то само заради някакви чувства,които НИКОГА не трябваше да му признавам
.......
Опс!Отплеснах се Тааа по темата:
Поговори си СЕРИОЗНО с него Все някак си ще разбере,колко държиш на него и колко ти е неприятен факта,че се отдалечавате един от друг
Зорито,много добре обясни всичко.П.С. Зори,т'ва за чувствата,което каза,НЕ Е ГРЕШКА и ти го знаеш! Човек-губи,когато ги подтиска и крие.
Да ама поне още щях да съм в идеални отношения с ... (ти знаеш кого).Щях да имам до себе си човек,на когото наистина държа и който знаех,че винаги би ми помогнал със съвет,а не както сега - да не си говорим,да не си пишем или АКО СЛУЧАЙНО си пишем то на края всичко да завърши с караница ... И все пак за мен това признание от преди няколко месеца ще си остане една от най-големите ми грешки в живота