Цитирай Първоначално написано от bubblebabe
Отдалечаваме се все повече и повече. Да, говоря за най - добрияси приятел.
Преди бяхме толкова щастливи заедно, общувахме толкова много, споделяхме всичко. Но от седмица, а може би две нещата се промениха. Отдалечаваме се все повече и повече. Преди се интересувахме един от друг, просто бяхме щастливи. Наказаха го, заради слаби оценки. Той започна да си мисли, колко е смотан, как не струва и т.н. Говорех му, че не е така, че е изключително умен, но не го показва. Но той, не разбира. Казвах му, че за мен значи много и държа на мнего, вярвам в него. Казвах му, че за мен не е смотан, не е боклук, а ЧОВЕК. Добър човек, разбиращ приятелите си. Изморих се да му го повтарям. Отказах се. Не мога.
Липсва ми... времето когато си липсвахме толкова много, когато общувахме, когато бяхме като брат и сестра.
Липсва ми и това да го е грижа какво ми е, да се опитва да изкопчи всичко, и да разбере защо съм тъжна. От моя страна беше същото. Искам да е като преди. Искам. Обичам го, да. Но... той се погуби. Мисли се за НИЩО, а е нещо. Ценя го. Много ми е тъжно.
Липсва ми.
Не изкам да изгубя най - добрия си приятел.
>> Не знам дали темата е за този раздел.
Загубил е надежда, че ще сте повече от приятели. Тъкмо преди малко го написах:
Цитирай Първоначално написано от NeZaPoznat
Не знам за кой път го пиша тук:

Мили момичета. Почти всички момчета, които са ви ПРИЯТЕЛИ имат симпатии към вас. За какъв дявол мислите му трябва на едно момче приятелка, която не му харесва ? Да не мислите, че имат друга причина да ви помагат и да ви правят услуги. Малко наивно е да си мислите, че го правят само защото имат много свободно време ... Това, че вие ги харесвате 'само като приятели' не означава, че те ви харесват 'само като приятелки' Проумейте го най- после