Кво да ти кажа
И аз бях като тебе
Бях супер затворен, беше ме страх от непознати хора,
мислех си че всички те мразят още като те видят и по-добре да страниш от тях.
Но това беше така, защото ученическите ми години до 7-ми клас бяха голяма мъка и бях попаднал в отвратителна среда. По-късно като влязох в гимназията попаднах на свестни деца и ми показаха, че хората "не хапят". Да се отпуснеш и да спреш да се страхуваш от непознати не става изведнъж. На мен лично ми отне около 2 години. Беше ми някакво супер странно как като заговоря някой непознат той ми се усмихва и веднага се опитва да ми помогне и да ме упъти за това което съм попитал, а не да ми отговори грубо и да ме игнорира. Беше си направо шок за мене тази внезапна смяна на средата. В момента мога да кажа че почти напълно съм предолял този страх от непознати и мога да ти кажа, че няма нищо по-важно от това да си комуникативен. Колкото и да знаеш и да можеш ако не умееш да работиш в екип, да общуваш и да караш другите да се чувстват добре около тебе си никой.

Незнам какво конкретно да те посъветвам освен да проявиш воля и да преодолееш този страх. При мене главна роля изигра средата в която попаднах. Нали знаеш че от опит глава не боли.