Послепис

[BlackaTBW]

Две набързо написани нещица, едното изровено от архивите ми, другото по-скорошно.

***

Когато косата ти мирише на стари дни,
А костите се чупят.
Сърцето бие сякаш ври,
И всички се опитват да те купят.

Послепис: Преди се обичах повече


Малко откачено... обичам да чупя кости в стихотворна форма.



***


“Да бъдем абсолютно честни, ти си боклук.”

Не е особено приятно деня ти да започне с тази реплика, но... за съжаление, не можеш да си промиеш мозъка и да забравиш, какво ти намекнаха.
Боклук пък не е толкова лоша дума, опитваш се да си мислиш, но веднага след това мисълта, че “боклук” е лоша дума ти удря един шамар, за да се опомниш.
Какво пък, ти не държиш на тези хора, не, на теб не ти пука от тях... по дяволите, и това заблуждение за нищо не става, естествено, че ти пука от мнението на тези хора, та ти прекарваш толкова много време с тях в малката гадна зелена стая.
Какво да го мислиш повече, казали са го, явно си го мислят... или може би не... глупости, естествено, че си го мислят, нима не даде достатъчно поводи с вечните си издънки... но защо да са поводи... издънките са си лично твои...
СПРИ. Ставай, обличай се и навън в студа към спирката... не им давай още поводи, днес ще е перфектен ден.
...


Послепис:

Боклук?

...

Това прави ли ме лоша?


Размисли и страсти над думата "боклук" и над хорските приказки.
"Това прави ли ме лоша?" е буквален превод от последния ред на песента на Korn - Make Me Bad (Does it make me bad?). Така става, когато цял ден слушаш една и съща песен, хаха.

[jghgh]

Второто ми е недовършено, но като цяло и двете пак са хубави.
/me likes

[Dumb]

Когато косата ти мирише на стари дни,
А костите се чупят.
Сърцето бие сякаш ври,
И всички се опитват да те купят.

Толкова е близко до мен. Харесва ми. Без послеписитте нямаше да е същото! Изляла си се и както често казавам, това мене най- ме грабва
2-то ми е малко разхвърлено, но е чисто
ПП: Усмихна ме

[BlackaTBW]

Благодаря и на двете.
Второто остана недовършено, просто защото няма какво повече да кажа по темата. Всъщност все си мисля, че ако някой прочете първият и последният ред ще е прочел най-важното.

Dumb, радвам се, че съм успяла да ти поднесла усмивка