Вечер самодиви примамливи
играят си със нощни зверове...
Сякаш сляти със гората,
танцуват, а не стъпват на земята!
С огнени коси,
светещи очи,
омайващи, целуващи усти...
Феи казват са добри,
с тез любовните игри (Дали!?)
Но мъже безброй,
пламнали от техните искри
не се заръщат живи,
от коварните гори.
Владеят всичко те в нощта -
Цялата магическа гора,
простираща се зад голямата река...
И още чуват хората на сутринта,
затихващи, песните на любовта... или на смъртта...?
Самодиви, да омайват мъжките сърца,
с техните изваяни тела, да ги докарват до предела на страстта...