Вярвам, но имам собствено разбиране

като за начало, не вярвам в душите, а по-скоро в "снопове енергия". Според мен в една ябълка тече също толкова живот, колкото и в един човек, всичко е енергия и всичко е част от колективното съзнание във вселената.
Когато умреш, напускаш физическата гледна точка и поглеждаш през гледната точка на чистата нефизическа енергия. И просто понякога решаваш отново да дойдеш във физическия свят като личност.

Даже смятам, че понякога един човек и домашния му любимец (или пък сестра му, приятеля му и т.н.) преди време са били в 1 човешко тяло и за това са толкова близки, примерно, защото не мисля, че има едно количество енергия, определено за някое си тяло, а просто енергия. Според мен тази гледна точка е създадена от факта, че живеем във физически свят в момента и за това си представяме душата като "бучка енергия" предписана за 'Някое си тяло"

не успях мн хубаво да го обясня май.

Не мисля, че в нефизическия свят има общество от души, всяка с разл. характер. Донякъде ме плаши мисълта, че не запазваме личността си така, както сме тук.

Всичко това е моята гледна точка. Звучи ми логично и изключително естествено.