Вървя, а не зная къде отивам...
Усмихвам се, а вътрешно плача...
Хората мислят, че съм щастлива, а аз не знам дори коя съм..
Искам да знам истината, да получа отговори, а всички или лъжат, или мълчат...
Заобиколена съм от толкова хора, подаряват ми толкова внимание, а аз съм самотна...
И все пак...това е живота, не всичко е любов и усмивки, а пък и ..."винаги може да е по-зле"...так, че усмихнат ден на всички