пийнах малко... притъпи се физическата болка... остана само онова неведение, което ме е налегнало... трябва да й звънна! Но не сега, по-скоро утре следобед, даже привечер! Баси колко съм смотан... вече колко дена не мога да й звънна, все не остава време утре задължително ще й звънна! Интересно, че на ден само един път си мисля за нея... сутринта... и после чак каот заспя спирам