Мога да ти кажа, че абсолютно цялата ти история съм я преживяла.
Баща ми не даваше и дума да става да съм с момчето, което също беше турчин...
Виждахме се тайно, какво ли не беше...караници.
И накрая...баща ми каза...ок - бъди си с него!
И...като чудо - нито гък не каза после.
Спокойно си ходихме с момчето няколко месеца и...се разделихме.
Просто изведнъж ми омръзна. Не защото е турчин, не защото ме дразни това. Просто е нормално момче, което може да ме издразни с нещо. И ако преди ми е бил по-интересен, защото беше забранен. Сега го имах. И го зарязах. Бях точно на 18. Сега не го помня.
Така, че няма какво да се караш с вашите. Малко време сте заедно...не ми говори за чувства. И аз "уж" безкрайно много го обичах. Колко съм писала тогава тук във форума, идея си нямаш. Просто всички ме упрекваха и аз исках да си държа на моето.
Не съжалявам за нищо...но както се казва...всичко е шум за нищо.

Обясни на вашите, че сте гаджета и няма да се жените, да се успокоят. При мен така мина номера...и така и се получи. Всичко идва и отминава.