Здравей!Разбирам те, защото бях с бившият си приятел 10 месеца - той беше турчин.И мойте родители не бяха много доволни, заради вярата му не за нещо друго.При това моят приятел не беше български турчин, а просто истински турчин от Турция, с който се запознахме тук в Белгия.Много се обичахме и той още си ме иска и просто всичко беше прекарасно, голяма любов, но аз реших да се разделим, точно , заради различията в културите.Бяхме стигнали до такъв момент ,в който ми казваше няма да излизаш с приятелките си ,ако аз не съм там; сама никъде няма да ходиш; не искам да слагаш блузки, където са къси и още много.Много време го слушах, защото си бях изгубила акъла по него.Но сега се чувствам толкова добре.Много е жалко, защото това беше истинска любов, но той сам си го направи.
Ако твоят приятел не е такъв, напълно те разбирам ,защо толкова много го обичаш и искаш да си останеш с него.Да кажеш "ще отида да живея при него" при полужение ,че сте по-малко от половин година заедно е лудост и глупост.Не знаеш какво ще стане за напред.Друго е да сте навънка, друго е да делите един дом, чак тогава му осъзнаваш напълно характера.
Бори се за него ако момчето си заслужава, но уважавай родителите си.Не им викай, не прави много неща против волята им.Просто им обесни ,че твърде много ги уважаваш и за това, никога не би искала да си далече от дома /поне не докато нямаш собствена работа и тн/, но трябва и те да разберат и че ще се види дали това е мигновенна връзка или ще продължи дълго.Помоли ги за шанс.
Успех!