Момчето, с което се виждам понякога има говорен дефект. Никога не ми е пречело за каквото и да е. Дори не съм го възприемала като нещо, което ми се набива на очи или е няк'во ненормално. Причината за това е, че той няма комплекс за това. Уверен е в себе си, държи се естествено и дори не повдига въпрос, нито за да се оправдае, нито за да скрие неудобството си от този дефект с шега (както например аз правя със своите собствени недостатъци). И това ме кара да си мисля, че не е важно толкова дали имаш дефект и какъв е, защото всички имаме такива, а как се отнсяш самия ти към него. Не мисля, че ако си някакъв супер общителен и забавен тип хората ще те избягват само защото имаш някакъв си шести пръст на крака, за който едва ли ще разберат или пък, защото заекваш по малко, или защото смехът ти е по - странен. В края на краищата всеки един твой дефект може да се превърне в ефект ако си с правилната нагласа.