Да,наистина,защо ли живота е суров?Чакай да се сетя...а,да ,защото това е истинския живот.Една джунгла,хубаво е,че си го осъзнала.Ще се опиташ ли да помогнеш да нуждаещите се,след като говориш така?Дарения?Съпричастност ?Разговори?Храна?Подслон?... ивота си е живот-или го живей както трябва или просто съществувай.Да не мислиш,че си единствената,която мисли като теб?Като си толкова загрижена,обърни се към някоя асоциация,закрила на детето...Макар,че не ми се вярва намеренията ти да са нещо повече от съжаление.На никой не му трябва съжаление и празни приказки.Щом мислиш,че трябва да се направи нещо-хайде,какво чакаш?Но държавата няма да ти помогне.Най-много някоя асоциация да обърне някакво внимание.
Опитваш се да бъдеш по добър човек ли?Гадно ти е,че имаш всичко,ами знаеш ли,имаш голям късмет тогава.Не пропилявай шанса си за хубав живот,макар че не се знае какво може да стане в бъдеще,недай си Боже.
Та...щом те е грижа-хайде помогни им,празните приказки не вършат работа.Но не парадирай,колко им съчувстваш и съжаляваш-никога няма да разбереш какво им е отвътре,абсолютно.Отиди в някой приют или нахрани някой на улицата.Според мен,ако наистина искаше да им помогнеш,щеше първо да действаш,а не да пишеш тема в тоя форум.Истинските дарители не се интересуват от известност,каквато и да е.Те просто искат да помогнат и го правят от сърце,БЕЗ да са наизустили няколко реплики.