Просто да си излея мислите.. ако искате четете!

Харесвахме се адски много и 2мата, но.... нещата не станаха!
Защо ли? Може би бяхме прекалено горди за да направим 1та стъпка или прекалено заети със своите си неща...
Цели 6 месеца да харесваш лудо даден човек и нито веднъж да не се осмелиш да поговорите малко или нещо такова...
Дори и ''здрасти'' трудно си казвахме пффф, тъпа работа.

Не знам дали на някой от вас му се е случвало такова нещо с някой, но на мен определено не ми се беше
Когато го видех направо мислите ми изсвирясваха от главата, спирах да мисля, спирах да дишам и гледах втренчено!
Като не от този свят...
Но с времето емоцията ставаше все по-малка, трепетите в корема все по-слабо се усещаха, когато го видех и накрая (днес) осъзнах, че няма смисъл да си губя времето с нещо, което няма да се получи!

Наистина имаше невероятно привличане м/у нас, но просто не се получи!
Тъжно, но ФАКТ!

Благодаря на тези, които стигнаха до ТУК!