здравейте.вече съм отчаян не знам какво да правя. имам чувството, че на най-добрата ми приятелка вече въобще не й пука за мен на последък почти през цялото време се държи някак... по скоро не се държи никак с мен нито си говорим както преди,нито ми споделя нит нищо даже на моменти все едно даже ме избягва имам в предвид... преди си говoрехме, споделяше ми всичко... а сега... дори преди една-две седмици беше забравила да ми каже, че с едно момче са станали гаджета нещо което хич не е маловажно сети се да ми каже 3 дена след това... в училище с другите ходят до стола или до някъде другаде мен вече нито ме вика нито нищо например днеска първото междучасие решиха да ходят до стола, викна едно момиче,а мен нит ме викна нит нищо, даже ме подмина като дирек... а преди винаги ме викаше и доста често си ме подминава без да каже нищо а преди поне казваше нещо или ме попита нещо или поне нещо направи... а сега ме подминава и даже не поглежда към мен преди ми званеше от време на време, когато няма какво да прави, а сега... не сме се скарали.. там е работата не знам защо се държи така и още по странно е, че е на моменти... в малко случей, но все пак ги има си говорим както преди, но наистина е доста рядко преди след даскало кaто се прибираме (не само двамата ами и с други) каже "чао ще се чуем по скъпе по-късно", а сега казва едно "чао" и дори понякога не се и обръща докато го казва... направо си продължава напред в повечето случаи не знам какво да правя преди 3 дена стана нещо, което увеличи нещата... не сме се карали или скарали. първите два дена след това кажи речи през повечето време се правеше, че не ме познава повече дори и от преди, днеска поне не беше баш така с изключение на това със стола дето викна другите, а мен тактично ме пропусна и дето веднъж ми каза "ти па си гледай работата", което си го заслужих признавам си, но поне си говорихме днеска. от както стана онова преди 3 дена, аз искам да говоря с нея, защото има доста неща, за които да поговорим и тя каза че уж иска, но... всеки ден я питам а днеска ще моейм ли да поговорим и тя все ми казва утре, утре и... не знам вече чудя се дали въобще иска да говорим или наистина няма възможност и дали въобще вече и пука за мен сигурно няма да ме разберете и ще кажете "и кво толкова някоя си те отбягва", но тя е най-добрата ми приятелка и е всичко за мен, обичам си я повече от всичко на света и наистина е всичко за мен, и е направила адски много за мен, за което съм и много благодарен. тя не ми е обикновенна приятелка, не ми е и просто най-добра приятелка тя е повече, тя е най-скъпото нещо за мен. и моля ви не искам никакви лоши коментари по нейн адрес. аз вярвам че за всяко нещо си има причина пък и я познавам доста добре. така че моля ви без лоши коментари. все пак тя е най-добрата ми приятелка. какво ще ме посъветвате моля ви помогнете ми и без лоши коментари моля ви