За какво си мислите в момента ? /вол.3/

**tWiLigHtgIrL** · 11-20-2009, 21:38

да си лягам ли?Да не си ли лягам?

**Snickers** · 11-21-2009, 00:04

Да му дам ли да си легне, да не му ли давам.

Не, бе... за нищо конкретно

**MaLty** · 11-21-2009, 11:35

дали е топло

**Neon** · 11-21-2009, 11:42

да играя ли NFS?

**evalongoriq** · 11-21-2009, 16:59

Къдее отидее пък тояя бее?

**MaLty** · 11-21-2009, 17:14

оффф ;(

**cerise** · 11-21-2009, 17:38

Кога да се подстрижа...

**Marionette** · 11-21-2009, 17:39

за утре..

**BlueKnife** · 11-22-2009, 01:00

още една нощ.. и пак няма да ми стигне.. кога ли ше се свърши

**mrtn** · 11-22-2009, 05:57

оф трябва да ходя..

**travmiriaN** · 11-22-2009, 08:52

как да спечеля от Тотото

**sladkish_14** · 11-22-2009, 09:35

Мхммм.. За едно момченце

**cherrygloss** · 11-22-2009, 10:15

Кой филм да си дръпнаа..

**balu4ka** · 11-22-2009, 10:21

За тва ,че времето е яко и трябва да изляза най-накрая

**Madeyed** · 11-22-2009, 10:25

ЗАВОД
Завод. Над него облаци от дим.
Народът прост,
животът - тежък, скучен. -
Живот без маска и без грим -
озъбено, свирепо куче.
И трябва да се бориш неуморно,
и трябва да си страшно упорит,
за да изтръгнеш от зъбите
на туй настръхнало,
вбесено псе
парченце хлеб.
Във залите плющят каиши,
трансмисии скриптят
от всеки кът.
И става толкоз душно,
че да дишаш
не би могъл спокойно,
с пълна гръд.
А недалече пролетния вятър
люлее ниви, слънцето блести...
Дърветата опират
във небето,
а сенките -
в заводските стени.
Но как е чуждо
и ненужно тука,
съвсем забравено
това поле!
Една ръка изхвърли на боклука
идилиите с синьото небе.
Защото миг на некаква заблуда,
защото миг с размекнато сърце,
би значело напразно да загубиш
работните си
жилави
ръце.
И този шум
и трясък на машини
ще трябва непременно да крещиш,
да могат думите
разбрано да преминат
пространството, което те дели.
И аз крещях години -
цяла вечност...
Долавях, че и другите крещят -
машините,
завода
и човека
от най-затуления
тъмен кът.
И този крясък стана сплав,
с която
бронирахме живота си така,
че сложиш ли му
прът във колелата -
ще счупиш своята ръка...
И ти, завод, се мъчиш
пак отгоре
да трупаш дим и сажди
пласт след пласт.
Напразно! Ти ни учи да се борим -
ще снемем ние
слънцето при нас.
Завод, притиснал с мъка
толкоз хора
с осаждени от черен труд
лица,
едно сърце във тебе неуморно
пулсира с хиляди сърца.

това го имам да го уча наизуст

Ще убия Десито