Отдавна бе замлъкнала китарата. Опъвах само болните й струни. И пях онази песен, старата, за всяка дума преболяла по между ни. Не исках думи.Само малко обич. Затягащо доверие във дланите. Поиска сума.Няколко тревоги. И сипа сол дълбоко в раните ми. Поиска слънце.Аз ти дадох много. От дъжда те пазих и от вятъра. Мъничко зрънце в хиляда тревоги покълна.Получи тогава топли обятия. Венча ме за проплакала надежда. И искаше да ти родя доверие. Но трудно се зачеват рожби. От три капки вяра.Няма спасение. Отдавна са се скъсали и струните. Нарязах пръстите си, за да ги завържа. Преболяха.Заедно със думите. Които в сухото ми гърло стържат. Отдавна бе замлъкнала китарата. И няма птици.Няма гласове. Аз съм вече стара, много стара. Звуците й ги отвяха ветровете.

--------------------------
--------------------------

Горчиш ми на разсъмване. Като чаша застояло вино. Сълзиш в очите и болиш в сърцето ми, като лош, непреглътнат спомен. Гори по кожата ми желанието да съм твоя и белязваш съдбата ми с тежката ръка на копнежа. Горчиш ми на мръкване. Почерняш най-светлите ми мечти и ги пленяваш в замъка на ревност. Горчиш ми, като сок от грейпфрут минаващ по небцето на езика ми. Горчиш ми на разсъмване.