Неда и кучетата(Теодора Димова)
НЕДА: - Татко продължаваше да ни изпраща пари. Добре печелеше, защото ни изпращаше доста пари. Понякога отивах на летището и изчаквах самолета от америка. Въобразявах си, че го виждам... как слиза от самолета, как върви... преметнал шлифера си през една ръка, в другата куфар... а аз се приближавам към него и се хвърлям в прегръдките му... и в първия миг той не ме познава, а аз казвам:" Татко, аз съм, Неда... аз вече пораснах... " и след това той ме прегръща и започва да ме целува и всичко е отново каквото си е било... Вечер преди да заспа, му разказвах онова, което се е случило, бях сигурна, че ме чува... Криех истината дори и от себе си,лъжех!... дори себе си... че татко се е върнал за Коледа, че с Наум ще прекараме лятото в Америка... че много бързам за пощата, защото непременно трябва да му изпратя писмото, днес!... Днес! Утре вече не може... и отивах до пощата, купувах марка и я залепвах на плика и отгоре написвах: Америка, щата Охайо, за татко, когото от две години не съм виждала... Ей!... Къде си!... (Неда тревожно се оглежда) Къде!...