Тотално объркан - съвет?

[KlaytoN]

Ще се опитам възможно най-кратно да ви споделя...От Пловдив съм и напоследак наглеждам писаниците тук

Преди два месеца бяхме на екскурзия няколко човека за 2 седмици и там срещнах момиче, което много ми хареса. За първи път я забелязах, чак когато влезнах в нейната стая и от тогава до сега просто не мога да спра да мисля за нея. Истината е, че в тази въпросна екскурзия прекарах доста време в нейната стая, да не кажа всеки ден. Но тогава като че ли ме избягваше и аз не знам, но винаги когато исках да излезнем или да я викна някъде тя някак си се отдръпваше, но пък вечерта когато се събирахме беше друго... съвсем друго. Тя не познаваше никой, както и аз от въпросната група. Както и да е екскурзията мина, прибрахме се и си помислих, че 'у дома' ще ѝ е по-комфортно и ще бъде в своя обстановка. НО когато ѝ казах, че я харесвам и споделих тя ми отговори, че ще си помисли. Аз я успокоих, да не се притеснява и когато е готова да ми отговори. Дните си минаваха.. аз я търсех постоянно (както на екскурзията, така и след нея), тя не проявяваше голям интерес(не ме търсеше), но за сметка на това поне като пишехме тя отговаряше съвсем нормално и се интересуваше (вечерите прекарани в стаята).

Изнервих се .. и я оставих 1 седмица да видя дали ще ме потърси или нещо такова... НИЩО! Отновоя я потърсих и всичко беше нормално. След това имаше пауза от цели 11 дни, имах чувството че нарочно не иска да говорим, но какво стана един ден съвсем случайно тя ме потърси! Разбира се аз се зарадвах... и пак проведохме дълъг и поне за мен вълнуващ разговор както винаги... След това аз пак я търсих.. но пак спрях.. изнервих се и казах че - няма смисъл повече от това и аз си 'тръгвам'. Тя се изнерви много и искаше да поговорим. Когато я викнах да излезнем, тя ми отказа, след това тя ме викна но аз НЯМАШЕ КАК й казах след час, но тя тогава не можеше.... И така.. чак на 3 или 4 ден ИЗЛЕЗНАХМЕ! Поне аз си прекарах много приятно с нея около 3 часа бяхме заедно. Приказвахме за какво ли не (винаги има какво да говоря с нея, което много ми харесва!)... НО след срещата същото нещо се получи.. тя пак не ме търсеше иии.. аз я потърсих.. след това пак тя писа с притятелката си и дори (притялката й) ме попита къде живея, и дори лятото сме щяли да се срещаме.......

След няколко дни обаче пак ме потърси и то по съвсем нормален начин... Тя ми споделя ДОСТА лични неща. Дори майка и ме позна от снимките, когато отивах на училище, както и приятелката ѝ. Но в последните 1-2 дни отново и отново тя не проявява интерес...

Положителното в случая е, че поне когато АЗ я търся тя проявява интерес отговаря и разговорите са ни ... над 3 часа буквално! Започна да споделя лични неща и отвреме на време все пак ме търсеше.

Лична преценка - с нея като цяло имаме доста общи интереси (не съм очаквал, че с момиче ще имам ттолкова неща... може би само футболът липсва ) А и като цяло мисленето ни за живота и хората. Според мен тя е затворена и никога не ми е казвала, че ходи на купон или нещо такова(споделя че има някаква групичка, която се събират, но..). Дори когато я попитам какво прави по цял ден, отговорът е нищо, стой в тях или ходи на село. Според мен тя не е готова.. или и аз не знам, но ако не искаше да сме заедно то поне нямаше да ми споделя, да ме пита къде живея или пък майка й да ме познава.

Много я харесвам и не мога да си простя да я пусна ей така... затова я търсих толкова много. Ако трябва да съм честен, никога през животът си не съм харесвал толкова момиче. Проблемът е че ми се изчака чаканицата и.. минаха повече от 2 месеца в чакане на .. отговор. Те хората се женят през това време. И двамата сме на 16 год.

Какво да правя?

[Utopia]

или запряташ ръкавите на потника и се стягаш в колана

или сменяй момата!

[KlaytoN]

Както казах, тя е различна... не е от типичните муцунки дет се срещат ежедневно по улиците и затова ми харесва, гледам всичко да е перфектно, но явно..

П.С.

за целта обаче всичко трябва да си върви естествено и се получава от самосебе си.
(колкото и наивно и заблудено детско да звучи).

И аз съм на това мнение и затова с всеки изминал ден губя желание. Дори, ако се случи тя да дойде до нас да ме викне, имам чувството че няма да имам никакво желание да излезна с нея...

[Utopia]

не не не не не не не не
не трябва всичко да е перфектно

трябва вие да сте перфектни един за друг
не към ситуацията а към себе си.

за целта обаче всичко трябва да си върви естествено и се получава от самосебе си.
(колкото и наивно и заблудено детско да звучи).




има една мисъл която ми харесва
да сте влюбени не значи да гледате един към друг, а да гледате в една посока.

[Ilikeliljon]

Ще се опитам възможно най-кратно да ви споделя...От Пловдив съм и напоследак наглеждам писаниците тук

Преди два месеца бяхме на екскурзия няколко човека за 2 седмици и там срещнах момиче, което много ми хареса. За първи път я забелязах, чак когато влезнах в нейната стая и от тогава до сега просто не мога да спра да мисля за нея. Истината е, че в тази въпросна екскурзия прекарах доста време в нейната стая, да не кажа всеки ден. Но тогава като че ли ме избягваше и аз не знам, но винаги когато исках да излезнем или да я викна някъде тя някак си се отдръпваше, но пък вечерта когато се събирахме беше друго... съвсем друго. Тя не познаваше никой, както и аз от въпросната група. Както и да е екскурзията мина, прибрахме се и си помислих, че 'у дома' ще ѝ е по-комфортно и ще бъде в своя обстановка. НО когато ѝ казах, че я харесвам и споделих тя ми отговори, че ще си помисли. Аз я успокоих, да не се притеснява и когато е готова да ми отговори. Дните си минаваха.. аз я търсех постоянно (както на екскурзията, така и след нея), тя не проявяваше голям интерес(не ме търсеше), но за сметка на това поне като пишехме тя отговаряше съвсем нормално и се интересуваше (вечерите прекарани в стаята).

Изнервих се .. и я оставих 1 седмица да видя дали ще ме потърси или нещо такова... НИЩО! Отновоя я потърсих и всичко беше нормално. След това имаше пауза от цели 11 дни, имах чувството че нарочно не иска да говорим, но какво стана един ден съвсем случайно тя ме потърси! Разбира се аз се зарадвах... и пак проведохме дълъг и поне за мен вълнуващ разговор както винаги... След това аз пак я търсих.. но пак спрях.. изнервих се и казах че - няма смисъл повече от това и аз си 'тръгвам'. Тя се изнерви много и искаше да поговорим. Когато я викнах да излезнем, тя ми отказа, след това тя ме викна но аз НЯМАШЕ КАК й казах след час, но тя тогава не можеше.... И така.. чак на 3 или 4 ден ИЗЛЕЗНАХМЕ! Поне аз си прекарах много приятно с нея около 3 часа бяхме заедно. Приказвахме за какво ли не (винаги има какво да говоря с нея, което много ми харесва!)... НО след срещата същото нещо се получи.. тя пак не ме търсеше иии.. аз я потърсих.. след това пак тя писа с притятелката си и дори (притялката й) ме попита къде живея, и дори лятото сме щяли да се срещаме.......

След няколко дни обаче пак ме потърси и то по съвсем нормален начин... Тя ми споделя ДОСТА лични неща. Дори майка и ме позна от снимките, когато отивах на училище, както и приятелката ѝ. Но в последните 1-2 дни отново и отново тя не проявява интерес...

Положителното в случая е, че поне когато АЗ я търся тя проявява интерес отговаря и разговорите са ни ... над 3 часа буквално! Започна да споделя лични неща и отвреме на време все пак ме търсеше.

Лична преценка - с нея като цяло имаме доста общи интереси (не съм очаквал, че с момиче ще имам ттолкова неща... може би само футболът липсва ) А и като цяло мисленето ни за живота и хората. Според мен тя е затворена и никога не ми е казвала, че ходи на купон или нещо такова(споделя че има някаква групичка, която се събират, но..). Дори когато я попитам какво прави по цял ден, отговорът е нищо, стой в тях или ходи на село. Според мен тя не е готова.. или и аз не знам, но ако не искаше да сме заедно то поне нямаше да ми споделя, да ме пита къде живея или пък майка й да ме познава.

Много я харесвам и не мога да си простя да я пусна ей така... затова я търсих толкова много. Ако трябва да съм честен, никога през животът си не съм харесвал толкова момиче. Проблемът е че ми се изчака чаканицата и.. минаха повече от 2 месеца в чакане на .. отговор. Те хората се женят през това време. И двамата сме на 16 год.

Какво да правя?

Да ти кажа на мен ми прилича малко, че вече те е приела за приятел. Така че се опитай да разбереш така ли е или не. Защото ако е, вероятността да стане нещо повече е малка. Иначе наистина защо не излезнете и най-накрая не я "притиснеш" и да я попиташ иска или не да бъдете нещо повече от приятели.

[haritov]

не се нерви че не те търси обикновенно момичетата чакът да им се обърне внимание щом ти споделя щом водите такива разговори знаеш какво да направиш

[NeZaPoznat]

Според мен си резервен вариант в смисъл по-добър от скуката. Подкрепям мнението, че ако и поставиш ребром въпроса за секс - нещата ще се изяснят! Ако да - ОК. Ако не - аз съм прав.

[smileforyou12]

според мен те приема само като приятел.....

[LetTheMusicTalks]

или запряташ ръкавите на потника и се стягаш в колана

или сменяй момата!

[KlaytoN]

Най-вероятно, но с какво съм го показал това? Че я търся всеки път, искам да излезнем и споделям мои лични неща?
А и най-важното, на тази екскурзия имаше още 1 момиче в нейната стая. Тя постоянно ме викаше, търсеше, прегръщаше, а аз ПОВЕЧЕ ОТ ЯСНО показах, че не я харесвам и че искам да съм с другото момиче, и тя го разбра накрая. Отделно, че като се прибрахме директно заявих на момичето, което харесвам, ЧЕ ТОЧНО НЕЯ и през цялото време НЕЯ съм харесвал.
По-добре, когато каза, че ще си помисли директно да ме беше отрязала или пък на 'първата среща', когато имаше възможност. През цялото време 'се опитвах'(мразя този израз), но явно.... просто не става. А в момента нямам голямо желание да говоря с нея, да не говорим аз да я търся за ен-ти път..