Привет
С риск да подразня повечето от вас, започвам направо с въпроса. Надявам се да имам време да се поправя.
Случи се така, че известно време не осъзнавах какво имам - приемах го като даденост и по закона на Мърфи го оцених, когато го изгубих. Остават ми само съмненията и мисля, че е добре да ги подплътя с мнението на безпристрастни хора.
Та... Какво бихте си помислили, ако момче, с което не се познавате лично, така де не сте се ръкували и представяли, не откъсва поглед от вас? Излишно е да споменавам, че не ми е безразличен...
Ситуацията се разигарава месец, дори два и в един светъл миг, в който му предлагат най-сетне да ни запознаят той отказва, след като 5 минути е седял срещу мен, следял ме е с поглед и дори се е смял на лиготиите ми с приятелки . Друга подробност е, че съвсем не е загубеняк. С чиста съвест мога да го нарека едно от най-харесваните момчета в училище.