На Дидо (Ancalagon) и Анито

Обичам ви и двамата страхотни сте
и щастие градите и успявате
завиждам ви, да зная грозно е
но няма как ... това е ... съжалявам

понякога ви чуствам толкоз близки,
че ще ми се да дойда да ви видя
да седнем и напитки да разплискаме
и тостове до сутринта да вдигаме

вий заедно се борите, дано успеете
там дето аз се провалих със трясък
учение, любов, живот, професия
това е всичко другото е пясък

недейте мисли че съм толкоз прозаичен
недейте да ме съдите сурово
повярвайте ми толкоз ви обичам
безкористно, жертвоготовно

прекрасно е да носиш радост някому
и радвам се че вий си носите взаимно
а заедно със вас се радвам аз
и ако мога ще помагам със ръка, със глас

недейте мисли, че аз се опитвам
да се намесвам в ваште чуства
бъдете двама винаги, тъй мисля
обичам ви приятели, и ви съчуствам

бих искал да умея да помогна
на двама ви да сте щастливи
повярвайте ми искам го, и скоро
ще седнем и ще гътнем по две бири.