- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Приятели
На Дидо (Ancalagon) и Анито
Обичам ви и двамата страхотни сте
и щастие градите и успявате
завиждам ви, да зная грозно е
но няма как ... това е ... съжалявам
понякога ви чуствам толкоз близки,
че ще ми се да дойда да ви видя
да седнем и напитки да разплискаме
и тостове до сутринта да вдигаме
вий заедно се борите, дано успеете
там дето аз се провалих със трясък
учение, любов, живот, професия
това е всичко другото е пясък
недейте мисли че съм толкоз прозаичен
недейте да ме съдите сурово
повярвайте ми толкоз ви обичам
безкористно, жертвоготовно
прекрасно е да носиш радост някому
и радвам се че вий си носите взаимно
а заедно със вас се радвам аз
и ако мога ще помагам със ръка, със глас
недейте мисли, че аз се опитвам
да се намесвам в ваште чуства
бъдете двама винаги, тъй мисля
обичам ви приятели, и ви съчуствам
бих искал да умея да помогна
на двама ви да сте щастливи
повярвайте ми искам го, и скоро
ще седнем и ще гътнем по две бири.![]()
![]()
Не се опитвам да те спра,
но щом решила си върви.
Тръгни по света и момчето си търси,
а когато го намериш със него бъди,
живей щастливо и за мен не мисли.
ой страхотно ... тва ме навежда на мисълрта да намеря мойто стихче дето писах за двете си приятелки ( но определено не е толкова добро колкото това) евала за темата на стихчето
Живей на ръба, в противен случай заемаш твърде много място!