Темата е повече от уникална.
Ситуацията е следната: Баща ми иска да ходим на море. Цяла година бачка като луд на две работи, само и само, за да отидем някъде, хем да се разведря, хем и той да си почине. Проблемът обаче е, че аз имам проблем и не мога да отида на море. В такъв случай, той предлага да сме отидели на балкан. Хубаво де, ама на мен ще ми е повече от скучно, ще мрънкам и недоволствам. Та казах му го всичкото това, че да избегнем едни неприятни сцени за в бъдеще. Не е длъжен да си стои тук, само защото аз не мога да отида на море/нямам желание и за балкан. Казах му да отиде на почивка без мен, да се забавлява, да се събере с компанията си и ако проблемът му е как ще се оправям, ще ходя да спя в баба, за да не се притеснява за мен. Отказва. Като магаре на мост се е запънал и се опитва да ме убеждава. Ама на мен по Балкани и чукари не ми се ходи, или море, или нищо. Щом не може първото, значи по-добре нищо. Не му отказвам, защото имам идея с приятелки или с гадже. Нито имам нужните години, нито съм заритала да се правя на голяма, даже напротив, приятно ми е да съм с баща ми на почивка, но просто тази година отпада явно. Някой има ли идея как да го убедя да отиде без мен, да си отпочине и да се забавлява с компанията си?

Когато казвам, че си имам причина, поради която не мога да отида на море, значи е така. Недейте да питате.