Иде ми да си запуша ушите.
Да се скрия някъде, да избягам.
Искам да плача, но спирам сълзите.
Плачът за по- късно оставям.

Омръзнаха ми тези постоянни скандали
между моите майка и татко.
Защо не извадят нейде скътани
любов, щастие, макар и за кратко?

Защо заедно не са щастливи?
Кой греши? Може би и двамата.
Защо мама лее сълзи горчиви,
скрита на леглото в спалнята?

Защо? Защо? Защо? Не зная.
Въртя се в омагьосан кръг.
Чудя се кога ще дойде краят?
Един ден те ще се разделят.

Мисля си- по- добре ще е така.
Да са щастливи, макар и разделени.
Макар аз и моята сестра
да пролеем малко сълзи, нажалени.

Обичам ги, не искам да се карат вечно.
Защо го правят? Въпросът си остава нерешен.
В настоящето и в бъдещето ми далечно,
без отговор въпросът ще си стои пред мен.