Да от една страна е така.Има,обаче още един проблем...като сме двамата и аз губя и ума и дума,при него положението е същото.Не съм сигурна изобщо,че с него имам какво да си кажа,а иначе изпитвам страшно привличане.А това си и проблем,защото няма как само да се гледаме...нали от време на време трябва да си кажем и нещо,все пак. В него виждам човека,за който мечтая,но се съмнявам,че ще мога да си споделям всичко с него,като със приятел .Може би трябва да потърся момче,което не само ме привлича,но и мога да гледам на него като приятел?!