Национални паркове в България и света




Веведение

Някога, преди появата на човека и активната му намеса върху природата, цялата планета е била "резерват". Днес в понятието резерват се включват защитени от закона местности, в които живеят редки или защитени от изчезване интересни животински и растителни видове. В резерватите са под закрила всички елементи на биологичните съобщества - дори растения и животни, които на други места са многобройни. Това е особено важно условие, тъй като и най-малката промяна във видовия състав може да доведе до пагубни последствия. В резерватите е забранена всякаква стопанска дейност, а присъствието на хора се допуска само в крайни случаи и то предимно учени. Целта е те да останат непокътнати естествени "научни лаборатории", в които да се проследява развитието на живата и неживата природа. В някои резервати дори пожарите се потушават само ако са възникнали по вина на човека. Ако причината е била мълния, никой не се намесва и дори се следи как за колко време се възстановява обгорелия участък.

Днес, освен в резервати, редките природни забележителности се пазят близко до естественото им състояние и в други защитени природни обекти - национални паркове, защитени местности, природни забележителности, ловни развъдници и исторически места.

Националните паркове обикновено заемат по-обширни територии, които не са засегнати от човешката дейност. Те са разположени в красиви местности, в които природата се намира под защитата на закона и са достъпни за много хора.

Идеята за опазване на природата по всяка вероятност възниква още в древните цивилизации. В Индия около 250 години пр.н.е. съществували закони, покровителстващи животните и горите. Горски местности, наричани абхайярана, представлявали защитени територии. В редица други древни страни и народи съществували свещенни места, където ловът, риболовът и сеченето на дърветата било строго забранено. В тези места бозайниците, птиците и рибите можели спокойно да отглеждат потомството си. В тези далечни времена, когато ловът и риболовът били жизнено необходими и често единствен източник на прехрана, от запазването на свещенните места зависели благополучието и животът на хората. По-късно, през Средновековието, охранявани обекти били основно горите, притежание на много европейски владетели и благородници.

Бързата индустриализация, характера на XIX и началото на XX век, довели до масово унищожение на горите, както и на много животински видове в Европа и в колониите й. С невиждана жестокост колонизаторите унищожавали бизоните в Америка, слоновете, носорозите и антилопите в Африка и Азия. В много райони на света растителния и животинския свят били застрашени. Редица учени, държавници, политици осъзнали опасността, заплашваща съществуването на човека, който е свързан и зависим от природата. Възникнало движение за защита на природата. За да се запазят редки животински и растителни видове, в много страни започнали да организират защитени територии - резервати, в които били забранени ловът, риболовът, сечта на дървета и събирането на лекарствени растения. Сред първите организирани в света защитени територии са паркът Фонтебло край Париж (обявен през 1853 година) и Йелоустонският национален парк в Северна Америка (създаден през 1872 година), чиято територия обхваща местността със същото име в Скалистите планини. На територията му има 3000 гейзера. Необезпокоявани от човека, там живеят някои редки едри бозайници - мечката гризли, американският лос, еленът вампити, канадският муфлон и други.
Национални паркове
Националните паркове имат за цел за запазят уникални природни обекти, което обикновено означава, че на тяхна територия е забранена всякаква човешка дейност с изключение на туризъм. В повечето случаи те са разположени в местности, които са неразвити, на територията на които се намират застрашени видове или екосистеми, или такива с необичайно биологично разнообразие или геологически образувания. Понякога за национални паркове са обявени развити райони, целта на което е те да се върнат към вид, наподобяващ по-ранен етап в историята им. Едни от най-известните национални паркове в света са Йелоустоун и Йосемити в САЩ. Сред най-известните национални паркове в Българиа са Национален парк Рила, Национален парк Пирин и Централен Балкан.

Българските национални паркове

Българските национални паркове обхващат площ от 193 049 ха, което е над 1/3 от площта на всички защитени територии у нас. Земята в тях е изключителна държавна собственост. Управляват се от дирекции, подчинени на Министерството на околната среда и водите.
Всеки от националните паркове в България обхваща и предпазва уникални образци от естествени екосистеми, обявени за резервати. Те са единствено или едно от малкото убежища на много редки растения и животни със световно значение. Националните паркове опазват най-богатите природни ресурси и имат най-голяма площ от всички защитени територии, за да се позволи на естествените процеси в природата да протичат с минимална човешка намеса.
В парковете се опазват и реки, езера, водопади, красиви пейзажи и забележителни местности.
Българските национални паркове разкриват прекрасни възможности за туризъм, научни изследвания и образование. Горите в парковете са огромни, естествени пречистватели на въздуха, производители на кислород и пазители на водите. Богатството от природни ресурси дава възможности за осигуряване на поминък за местните хора и икономическо развитие на страната.
Националните паркове са един от най-важните инструменти на българското правителството за добро стопанисване на земите и добро управление на разнообразието от природни ресурси. Те са и източник на просперитет за населените места в района и за страната.
Опазването на изключителното природно богатство в парковете е възможно само с подкрепата и участието на всички, които живеят около тях и ги посещават. Парковете са и източник на национална гордост. Те се нуждаят от обществена подкрепа.
Биологичното разнообразие, съхранено в българските национални паркове, е ценно за страната, за Европа и за цялото човечество. То винаги е било обект на внимание и интерес от международната общност. За неговото съхранение българското правителство получаваhttp://www.teenproblem.net/forumпомощ по споразумения за сътрудничество от правителствата на Съединените щати, Швейцария и други страни.
Национален парк Рила
Национален парк “Рила” e най-големият национален парк в България. Разположен е на 100 км. южно от София, в централните и най-високи части на Рила планина. В него се опазват: саморегулиращи се екосистеми, които притежават значително биологично разнообразие;http://www.teenproblem.net/forumсъобщества иhttp://www.teenproblem.net/forumместообитания на редки и застрашени видове; исторически паметници със световно значение за науката и културата. Оттук извират едни от най-пълноводните и дълги реки на Балканския полуостров. Името Рила произхожда от тракийското “роула”, което означава “много вода”.
По-голямата част от територията на Парка е покрита с вековни гори от смърч, бяла мура и бял бор. Установените досега в Парка видове висши растения представляват 38,35% от висшата флора на България. Общият брой на ендемитите (видове с ограничено географско разпространение) е 57. От тях локалните ендемити са 3 вида, българските – 18, а 36 вида са балканските ендемити. Общият брой на реликтите (видове,http://www.teenproblem.net/forumостатък от минали геологични епохи) на територията на Парка е 105 (74 вида от ледниковия период и 31 вида от Терциера). От видовете висши растения на територията на Парка, в Червената книга на България са вписани 98 – 13% от всички видове в Червената книга. 141 вида са лечебните растения, 20 от тях са в Червената книга, a защитени от Закона за защита на природата са 8 вида. Мъховете са 282 вида, гъбите – 233 вида (11,6% от установените в България), а водораслите – 130 вида.
Тази част на Рила планина обитават 2934 вида от безгръбначните и 172 вида от гръбначните животни в България. Птичият свят е представен от 99 вида, което е около 30% от гнездящите видове в страната, a 94 вида са с консервационен статус. От гръбначните животни, които се срещат в Парка, 121 вида са вписани в българската Червена книга, 15 вида – в европейската Червена книга, 24 вида – в червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN), а 158 – в списъците към Бернската конвенция. Oт безгръбначните животни 41 вида са включени в световни и европейски списъци на застрашени видове.
В Национален парк “Рила” са представени 60 типа хабитати, според класификацията CORINE (методология за описание на природни местообитания, създадена в рамките на Проекта на Комисията на Европейския съюз CORINE BIOTOPS). От тях 29 са с високо консервационно значение и фигурират в Списъка на застрашените хабитати, изискващи специални мерки за опазване, според Директивата за хабитатите на Европейския съюз и Резолюция 4, свързана с нея.
Паркът обхваща и просторни билни тревни съобщества, повече от 100 върхове с надморска височина над 2000 м., скални стени, пропасти, пещери, дълбоки каньони и водопади. На територията на Парка са разположени около 120 езера, от които 70 са от ледниковия период.
Национален парк “Рила” е любимо място за туристи, природолюбители и естествоизпитатели. Паркът е създаден, за да съхрани природата на планината и свързаните с нея традиции и поминък на местното население. България и българската общественост гарантират опазването на природното богатство чрез обявяването на Парка за национален на 24 февруари 1992 г. и създаването на специализирана управленска структура – Дирекция, която е регионален орган на Министерството на околната среда и водите. За опазването на дивата природа, Дирекцията работи съвместно с местни организации и доброволци.
Национален парк “Рила” е една от най-ценните и най-големи защитени територии в Европа – втора категория според Международният съюз за защита на природата (IUCN). Паркът и четирите резервата в него са в Списъка на представителните защитени територии на ООН. Резерватът “Парангалица” и бившият “Маричини езера” (който е включен в територията на “Централен Рилски резерват”) са част от Световната мрежа биосферни резервати по програмата “Човек и биосфера” на ЮНЕСКО. На територията на Национален парк “Рила” се намира и най-големият резерват в страната – “Централен Рилски резерват” с площ 12 393,7 хектара, както и един от най-старите резервати в България – “Парангалица”, обявен през 1933 г.
Национален парк Пирин

Национален парк "Пирин" е разположен в централния и северен дял на Пирин планина с площ 40466,9 ха. Във високите му части съществуват 35 големи и малки циркуси и 186 високопланински езера. От парка извират левите притоци на р. Струма и десните притоци на р. Места. Най-старите скални комплекси са метаморфните гранитогнайси, кристалните шисти и мрамори. Над 20000 ха от площта на парка е заета от гори. Останалите 20000 ха са високопланински ливади, субалпийска паркова растителност и скални хабитати. В ниските части са разположени широколистни смесени гори от горун и букови гори, в по-високите части - смесени иглолистни гори от бял бор, бяла и черна мура, а в субалпийския пояс - значителни площи с клек и хвойна. Националният парк е обявен на 08.11.1962 г. като народен парк "Вихрен". Впоследствие е наречен "Пирин" и неколкократно е разширяван. Два строги резервата се намират в парка: "Юлен" и "Баюви дупки - Джинджирица" и заемат 14,9% от територията му. През 1977 г. е вписан в "Листата на ООН на националните паркове и еквивалентните резервати", а резерватът "Баюви дупки - Джинджирица" в списъка на биосферните резервати по програмата "Човек и биосфера" на UNESCO. През 1983 г. паркът е признат за обект на световното природно и културно наследство към UNESCO.
В границите му са установени 72 типа местообитания (по класификацията на CORINE). От тях 27 са включени в приложение 1 на Директивата за опазването на естествените местообитания на дивата флора и фауна (92/43/ЕЕС) като застрашени на територията на Европа. Паркът "Пирин" е видообразуващ център за растенията и безгръбначните животни. Около 2000 вида растения се срещат на територията му, от които 226 са ендемични и 102 имат национален или международен природозащитен статус. Известната Байкушева мура е от вида черна мура, който е ендемичен и реликтен.
Пирин е еталон на българското разнообразие за следните групи безгръбначни животни: едноклетъчни, прешленести червеи, същински паяци, сенокосци, акари, мекотели, многоножки и насекоми, като се явява един от трите района в България с особено богата ентомофауна. На територията на парка се срещат уникални съобщества от насекоми, за които с най-голямо екологично значение са високопланинските езера, алпийската и орофитната зона на планината.
Тук се срещат 172 вида гръбначни животни: 4 вида риба, 10 вида земноводни, 14 вида влечуги, 102 вида птици и 42 вида бозайници, сред които мечката, вълкът и балканската дива коза. 114 вида са застрашени в различна степен, 5 вида са световно застрашени, 4 вида са застрашени от изчезване в европейски мащаб. Паркът е местообитание за птици, чието опазване е от международна значимост. Над 50% от видовете са европейско природозащитно значение - един вид е световно застрашен от изчезване (големият креслив орел), а други 27 вида са с неблагоприятен природозащитен статус в Европа.
Централен Балкан
Национален парк “Централен Балкан” е разположен в сърцето на България, в централните и най-високи части на Стара планина. Тук се опазват саморегулиращи се екосистеми, притежаващи изключително биологично разнообразие, съобщества и местообитания на редки и застрашени видове, исторически паметници със световно значение за науката и културата.По-голямата част от територията на Парка е покрита с вековни букови гори, смърч, ела, габър и горун. Установените в Парка видове висши растенияhttp://www.teenproblem.net/forumса повече от половината флора на България. От тях 10 вида и 2 подвида се срещат само в Централен Балкан и никъде другаде в света. 166 вида са лечебните растения, 12 от тях са защитениhttp://www.teenproblem.net/forumпо закон. Дивото богатство допълват 229 вида мъхове, 256 вида гъби. 188 вида водорасли. Тази част на Стара планина обитават 70% от безгръбначните и 62% от гръбначните животни в България. Птичият свят е представен от 224 вида, сред коитоhttp://www.teenproblem.net/forumтакива, които отреждат на Парка статут на Орнитологично важно място в международен мащаб. Над 130 вида висши растения и животни, срещани в Централен Балкан, са вписани в българската и световна Червена книга.
В Национален парк “Централен Балкан” са представени 49 типа хабитати според класификацията CORINE (CORINE – методология за описание на местообитания създадена в рамките на Проекта на Комисията на Европейския съюз CORINE BIOTOPS.). От тях 24 са с високо консервационно значение и фигурират в Списъка на застрашените хабитати, които изискват специални мерки за опазване, според Директивата за хабитатите на Европейския съюз.
Паркът обхваща и просторни билни поляни, верига от сурови върхове, от които 20 с височина над 2000 метра, скални стени, пропасти, пещери, дълбоки каньони и високи водопади. Централен Балкан е предпочитано място от туристи, природолюбители и естествоизпитатели.
Национален парк “Централен Балкан” е създаден, за да съхрани неповторимата дива природа на Средна Стара планина и свързаните с нея традиции и поминък на местното население. Държавата и обществеността гарантират опазването на това богатство чрез обявяването на Националния парк през 1991 г. и създаването на специализирана управленска структура – Дирекция, която е регионален орган на Министерството на околната среда и водите.
. За опазването на дивата природа Дирекцията работи съвместно с местни организации, доброволци и приятели на планината.

“Централен Балкан” е една от най-ценните и най-големите защитени територии в Европа – втора категория според Международния съюз за защита на природата (IUCN).Паркът и 8 от резерватите в него са в Списъка на представителните защитени територии на ООН, а 4 от тях са част от световната мрежа биосферни резервати по програмата “Човек и биосфера” на ЮНЕСКО.
През 2003 г. Национален парк Централен Балкан стана член на Европейската мрежа от национални паркове PAN Parks – международна оценка за неговата добре запазена и управлявана дива природа. От 2004 г. носител на PAN Parks сертификат е и регионът на парка, а през 2005 г. първите дванадесет предприемача в туризма станаха Бизнеспартньори на Фондация PAN Parks и на НП Централен Балкан.
PAN Parks сертификатите са знак, че защитената територия се опазва заради високата значимост на биоразнообразието в нея, но и заради ролята й за общественото развитие чрез устойчивия туризъм – източник на поминък за местните хора.
НАТУРА 2000 е Европейска екологична мрежа, която включва ключови територии за опазване на видовете и местообитанията. Изискванията за нейното създаване са залегнали в Директива 92/43 на ЕС за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна.
Национални паркове в света
Йелоустоун
Йелоустоун е обявен за национален парк на 1 март 1872 година. Той е най-старият в света и се нарежда сред най-големите естествени резервати. 96% от площта му принадлежи към щата Уайоминг, 3% е на територията на Монтана и 1% - на Айдахо. Точната площ на парка е 8983 кв.км. Името му дават специфичните жълти скали на Гранд каньон Йелоустоун, който е част от Роки Маунтинс, със средна надморска височина 2440 м. Най-високата точка на парка - Eagle Peak, е разположена на 3462 м н.в. През 1978 г. ЮНЕСКО го обявява за наследство със световна значимост.
В продължение на милиони години избухването на вулкани формира специфичния релеф на Националния парк Йелоустоун. Последните по-големи трусове са преди 2,1 млн. години с магнитут между седма и осма степен по Рихтер. Този факт причислява Йелоустоун към супер вулканите.
Morning Glory Pool е сред най-красите скални басейни в типичната за региона жълто-оранжева окраска.
Първият бледолик, стъпил на територията на парка през 1807 г., е траперът Джон Колтър. Индианските племена шошони населяват тази територия още преди 12 000 години. Описанията на трапера, който бродил там до 1810 г., предизвикват голям интерес сред бледоликите и те започват да нахлуват в считаните за непроходими до тогава земи и да изтласкват индианците. Първи атакуват новите земи трапери и златотърсачи, а през 1834 г. е проведена и първата експедиция за проучване на територията.
След построяването на жп линия през 1920 г. тук пристигат и първите туристи. Първоначално ловът е сред любимите атракции, организирани за посетителите, но по-късно го забраняват. Над 3 млн. туристи са минали през парка през последната година.
Многобройните топли извори и гейзерите, както и някои редки видове животни са най-ценното в резервата. Сред атрактивната фауна интерес предизвикват бизоните. Тук се срещат над седем редки видове чифтокопитни и нечифтокопитни. Фауната е представена и с два вида мечки - черна и гризли, 50 вида бозайници - пума, рис, вълк, койот. Сладководните риби са 11 разновидности, влечугите - 5, земноводните - 4, а птичият свят включва над 200 вида.
През 70-те години на миналия век мечките стават агресивни и започват да нападат хора. Ситуацията обаче е овладяна и сега животните рядко се появяват близо до местата, където туристите си устройват пикник. Служители на парка се грижат за храната на мечките и последните проявяват агресивност само когато имат малки.
По-опасни са бизоните. Те могат да развият скорост над 50 км/ч, а изпаднат ли в ярост, по-добре е да не сте насреща им. Не са безобидни и вълците, чиято популация в парка все повече се множи през последните години.

Йосемити
Националният парк Йос