Биосферни резервати

Биосферен резерват „Славянка”
Общата му площ е 1185,8 ха. Опазва се най-голямото находище на черна мура у нас (балкански ендемит). Резерватът е естествена ботаническа градина. Има силно изразено средиземноморско влияние; климатът притежава много субмедитерански черти. Формата и фауната са много богати. Установени са над 1400 вида висши растения и повече от 20 български ендемични вида, 5 от които не се срещат на друго място у нас. Най-широко разпространен е черния бор, който заема ниските части на резервата. Над него се разполага черната мура. Възраста на дърветата е от 60-120 години, а някои екземпляри са на 400 години. Височината им е над 30м. Ендемичните видове са: борисовата ела; кошаниновото вълче лико- балкански ендемит; зюндерманова поветица- само в „Славянка”- рядък вид, български ендемит, терциеренреликт. Защитени растения са: венерин косъм; дряновска кандилка- български ендемит; родопска съсънка; родопско лале; стрибърнова каменоломка- български ендемит, рядък вид; дългошпореста теменуга- терциерен реликт, български ендемит- у нас само в „Славянка”, рядък вид; шахматиева дрипавка- български ендемит; маслиновидно вълче лико; гризенбахова теменуга.
В резервата се срещат следните видове животни: сърна, дива свиня, заек, лисица, язовец, чакал, сухоземна костенурка; македонски гущер, котешка змия.

Биосферен резерват „Баюви дупки-Джинджирица"
Общата му площ е 2 3873ха. Резерватът е разположен в Северен Пирин, непосредствено над седловината Предела. Най-разпространени на територията му са насажденията от бяла мура. Тя е ендемит на Балканския п-в. Има дървета на възраст над 500 години и височина над 40м. Срещат се още: черна мура, смърч, бял бор, ела, бук. В резервата са установени 499 вида висши растения от 60 семейства и 239 рода. В резервата растът 11 български и 47 балкански ендемита. Защитени растения са: машлиневидно вълче лико; златиста кандилка- български ендемит, рядък вид; еделвайс; жълта тинтява; пирински мак- бъл.ендемит, глациален реликт, рядък вид; халерово котенце и др.
Животните са представени от: дива коза, гълъб хларупар, хайдушка гарга, планински кеклик, алпийски бързолет, мечка, вълк, чакал, сърна, гривяк, сокерица, глухар и др.

Биосферан резерват „Бистришко бранище”
Резерватът е обявен още през 1934 год. Площа му е 934ха. „Бистришко бранище” се намира в североизточния склон на Витоша. Горите са почти изключително от смърч. Има: бук, ела, бял бор офика, брекиня. Разпространени са планинската и обикновенната хвойна. Срещат се още: обикновинно вълче лико; едноплодников глок; червено френско грозде; червена боровинка; витошки еделвайс; лопен. В „Бистришко бранище” има и много балкански ендемити: бяла муря; велюхински минзухар; българска тинтява; българска скабиоза. Срещат се още: планински божур, златиста кандилка, червено омайниче, синя тинтява, петров кръск и др.
Животинските видове са: мечка, вълк, сърна, заек, златка, бълка, невестулка.
Има и два вида риби: балканска пъстърва и черна мряна.
От особено богатата орнитофауна са представени: чинка, сойка, черен синигер, сокерица, глухар и много др.; два вида тритони, дъждовник, 26 вида насекоми.

Биосферен резерват „Боатин”
Най-големият старопланински резерват, с най-добре запазени букови гори, така наречения „боатински” бук. Общата му площ днес е 1http://www.teenproblem.net/forum225,7 ха. Създаден е за опозване на елитни букови гори. Резервата се намира на 15 км от с. Черни Вит, в горното течение на едноименната река. Гората е с дървета от обикновен габър, шестил, трепетлика, брекина, офика, ела, смърч.
От храстовидната растителност се срещат: червен бъз,леска, обикновенна хвойна, глок и др.
Срещат се още малина, къпина, черна боровинка.
Фауната е представена от сърни, елени, диви свине, мечки, зайци, лисици и др.
Установени са 64 вида птици /алпийска гарга, гривяк, сива врана и др./

Биосферен резерват „Бяла река”
Общата му площ днес е 1http://www.teenproblem.net/forum775 ха. Създаден е за опазване на вековни букови и буково-габърови гори, както и защита на част от биотопа на единственото находище на диви кози в Стара планина.
Резерватът е разположен в Калоферска Стара планина.
Основен дървесен вид в резервата е букът. Срещат се още смесени буково-яворови, буково-габърови, буково-елови и др. дървесни насъждения. В резервата има алпийска зеленика, която е защитено растение.
Специални флористични и фаунистични изследвания не са правени. В резервата са установени дива коза, пор, невестулка и др.

Биосферен резерват „Дупката”
Площа на резервата е 1http://www.teenproblem.net/forum210,8 ха. Разположен е в околностите на с. Фотиново близо до град Батак. Създаден е да се съхраняват белоборови смърчови, смесени смърчово-белоборови насаждения и интересни представители на бозайниците.
Растителността в резервата е изключително богата. От дървесните видове се ерещат трепетлика, бук, шестил и др. широколистни видове. От иглолистните видове са установени бял бор, ела, смърч. Срещат се още къпини, малини, боровинки и др. Защитени растителни видове в резервата са: румелийска жълтурка, силивряк, пирински чай. От животинския свят се срещат: сърна, дива свиня, заек, лисица, катерица и др.

Биосферен резерват „Камчия”
Обхваща площ 524 ха. Резерватът е разположен по поречието на река Камчия, по-специално на десния и бряг. Започва от брега на морето. Части от резервата периодично се заливат с вода. Повишената влажност дава възможност да се оформят лонгозни гори, които са уникални за европейския континент. Горите са запазени от човешка дейност и в следствие на наводнението си наподобяват тропическа джунгла.За това спомагат и много увивни растения. Установени са повече от 40 вида дървета и храсти. Сред растителните видове се открояват полски ясен, бряст, скрипка, дива лоза, бръшлян, повет, гръцки гърбач. Сред горските дървета и храсти има и много обикновенни за страната видове- клен, габър, дива круша, елша, глок, къпина, леска и др.
В двата „азмака” на резервата- „Лесински” и „Мазния” се срещат бяла водна лилия и жълта водна роза.
В района има и блатно кокиче, но кокичето му е много редуцирало, тъй като се използва в лекарствената промишленост.
Животинския свят в резервата е разнообразен. Най-срещаните видове животни са: сърна, дива свиня, дива котка и др. Орнитофауната е богата: морски орел и др.

Биосферен резерват „Купена”
Заеманата площ от резервата е 1086,4 ха. Той е разположен по северните склонове на Родопите, на ок. 3км югоисточно от гр. Пещера. Надморската му височина е от 600-1http://www.teenproblem.net/forum400м. В резервата се опазва вековна смърчово-белоборова, белоборова и букова гора и др. уникални насаждения, както и разнообразна фауна. Особено интересни са скалните образования в района на резервата. „Купена” е естествен дендрариум от 50 ха, в които има български и чужди дървесни представители. Чуждестранните видове са повече от 200 на брой. Срещат се бял бор, черен бор, ела, бук, зимен дъб, шестил, едролистна липа, клен, явор, габър, бряст, трепетлика и др. Основен лесообразувател е зимния дъб, но най-разпространени са насажденията, в които преобладава букът. В резервата се срещат още шипка, леска, дрян, глок, люляк, бъз и френско грозде.
Животните са много разнообразни по видов състав. Срещат се диви кози, сърни, елени, мечки, диви свине, катерици, зайци и др.
От птиците са разпространени тлухар, гургулица, калвач, обикновен мишелов, скален орел, както и много видове от пойните птици. В резервата се срещат и различни защитени видове земноводни и влечуги.

Биосферен резерват „Мантарица”
Този резерват има площ 576 ха. Намира се в западните Родопи, в землището на с.Ракитово, като обхваща местностите „Петлите”, „Кайнаците” и „Мантарица”. Създаден е гловно за опазване биотопите на глухаря и на вековни иглолистни гори.
От дървесните видове най-често срещан е смърчът. От другите дървесни видове тук растът ела, бук бял бор и др.
Многобройна е популацията на глухара, който намира в резервата оптимални условия за живот.

Биосферен резерват „Централен Рилски резерват”
Площа на резервата е 1510ха. Той се намира в Рила, в района на изворите на р. Мантарица.
Най-разпространени са насажденията от бяла мура и смърч. Срещат се още ива, бял бор и др. Особено добре са развити клековите насаждения. Много красиви са: божествена иглика-ендемит за Рила, рядък вид, английската зеленика, пролетно котенце- глациален реликт. В резервата се срещат: диви кози, мечки, орли и др.

Биосферен резерват „Парангалица”
Резервата има площ 1507 ха. Той се намира в югозападния дял на Рила, в най-горната част на р.Благоевградска Бистрица.
Създаден е за опазване на девствените смърчови гори, с най-висок запас на дървесина в Европа. Срещат се още: ела, бук, бяла мура и др. Установено е че в резервата има 290 растения от 51 семейства и 175 рода. Описани са 30 ендемични вида на Балканския п-в, 6 за Б-я, а рилската иглика и очеболецът са ендемични видове за Рила. От животинските видове се срещат: елен, мечка, лисица, вълк, заек и дребни гризачи. Богата е и орнитофалната на резервата, както и видовият състав на насекомите. Установени са редица защитени земноводни и влечуги. В реките живее един-единствен вид риба – балканска пъстърва.

Биосферен резерват „Сребърна”
През 1975г. езерото „Сребърна” е обявено за влажна зона с международно значение според Рамсарската конвенция; през 1983 г. – като обект на световно природно и колтурно наследство от ЮНЕСКО; през 1989 г. – за орнитологично важно място в Европо. Резерватът има площ 600 ха. Създаден е за опазване на естествените местообитания на повече от 179 вида блатни и водоплаащи птици, 99 от които гнездят в резервата, 21 вида защитени в европейски мащаб; 11 вида редки и застрашени от изчезване блатни растения.
Основен растителен вид е тръстиката. По водните огледала могат да се видят водни лилии, водна леща, блатно кокиче, насекомоядна мехунка и др. Общо флората е представена от приблизително 600 вида таксона. От птичото население на резервата заслужават къдроглавият пеликан, различните видове чайки, ибиси, бял лопатар, голяма сива гъска, белочела гъска, зеленонога водна кокошка, тръстиков блатар, калугерица и др. От рибите в езерото се срещат щука и червеноперка. За перви път в резервата е установена Rana esculenta. 21 вида земноводни и влечуги. Проучена е и добре хелминтофауната на бозайниците и земноводните обитаващи резервата.

Биосферен резерват „Стенето”
Представлява най-големия биосферен резерват у нас. Неговата площ възлиза на 2http://www.teenproblem.net/forum890 ха /91,2% от общата площ на всички резервати/. Паркът е разположен в Троянската Стара планина, землищата на селата Черни Осъм и Нешковци.
В района на парка има много пещери, м/у които са „Куманица” и „Птичата дупка”. От тревната растителност се срещат: рохелианова каменоломка, алпийско шапиче.
Горската растителност е много разнообразна. Срещат се бук, явор, обикновенен габър, шестил, смърч, тис, черен бор и др.
98 вида защитени животни. Животинските видове са представени от мечка, видра, дива коза, дива котка и др. От птиците са установени кръстат орел, белоглав лешояд, ловджииски сокол, гарван мършар, бухал.

Биосферен резерват „Лопушка”
Площа на този резерват е 2http://www.teenproblem.net/forum530 ха. Той е разположен в най-югоизточните части на Б-я и граничи с Турция. Създаден е за опазване на растителността, която е едновременно от понтийски, средиземноморски екологични типове. Богатството от растителни видове, които се срещат в резервата, се дължи на обстоятелството, че районът е пряк наследник на древната понтийска растителност. Установените тук видове се срещат още в Кавказ, Мала Азия, Предна Азия и Средиземноморието.Понтийс и вдове са: източен бук, арменски лъжник, странджанска зеленика, понтийско бясно дърво, лавровиша, джел, трилово великденче, йорданово подрумиче, германска мушмула. От средиземноморски и субсредиземноморски видове по-известни са: филиреа, бодливолистна зайча сянка, пираканта и др. Резерватът е богат и във фаунистично отношение. Срещат се чакал, благороден елен, дива свиня, сив хомяк. Богата е и орнитофауната на района и фауната на влечугите. Хелминтофауната на земноводните в района е сравнително добре проучена.

Биосферен резерват „Царичина”
Площа на резервата е 1http://www.teenproblem.net/forum143,4 ха. Резерватът е разположен в Средна Стара планина.
Най-разпространен дървесен вид е букът, но се среща още: смърч, ела, бяла мура. Установени са 224 вида висши растения, но сравнително малко са ендемичните видове. Тук растът петниста тинтява, балканското шипче, балканска теменуга, рилско подрумиче, разперена трепетлика.
В резервата са установени 24 вида бозайници, м/у които: елен, мечка, дива свиня, заек, лисица, язовец, невестулка, , дива котка, сънливец, таралеж, горско полевка, снежна полевка, снежен пор. Богато е и птичото население на резервата, включващо повече от 90 вида.

Биосферен резерват „Червената стена”
Площа на резервата е 573,3 х. Разположен е в околностите на Бачковския манастир, южно от Асеновград. Създаден е за опазване на комплекс от уникални биотопи и растителни видове. Много от растенията са редки, реликти, палео - и неоендемити за Б-я или за Балканския п-в. Сред дървесните видове се срещат: черен бор, ела, габър, мъждрян, бук, клен, и др. В резервата има още : родопски лен, румелииски трахелиум, силивряк, родопско горска майка, родопска скабиоза, венерин чехъл. Срещат се много средиземноморски и субсредиземноморски видове животни: лисица, заек, таралеж, тънак стрелец, гръцка жаба и др.

Биосферен резерват „Чупрене”
Площа на този резерват е 1http://www.teenproblem.net/forum439,2 ха. Намира се по североизточните склонове на Западна Стара планина, близо до границата с Югославия. Създаден е за опазване на най-северните гори от смърч и ела в Б-я. Има и смесени гори от смърч, ела, бук, бреза, трепетлика и явор и др. Сред животните се срещат: дива котка, вълк, белка, глухар, бухал и др.