Здравейте тийнове

Имам нужда от подkрепа и съвет...

Аз съм на 16 години, а приятеля ми ( вече бивш приятел) е на 21. Както виждате имаме разлика в годините, но според мен не голяма....но достатъчна, за да повлияе по-късно на връзката ни. Бяхме заедно месец и малко, но през този месец бяхме далеч от искането ни за хубава и ползотворна връзка. Нещата не вървяха от самото начало.. .проблемите с наще и мнoгoбройните лъжи, които аз съчиних само и само, за да бъда "готина" в неговите очи, ни довършиха! Като по голям той е много по обигран и отракан от мен, а аз без никакъв опит се опитах да блесна в очите му като му казвах, че съм имала други момчета преди него, че едва ли не и аз съм много открана и оборотна. А аз съм далеч от тези неща....никога не съм имала сериозен приятел преди него, и никога не съм правила част от нещата, които съм му казвала. Тогава не осъзнавах, че работя срещу себе си с тези лъжи и опити да се докажа на нещо, което всъщност не съм!
А той държеше на мен и ми го показваше всеки ден с постъпките си! Имаше търпение с мен, изслушваше ме и винаги ме е подкрепял. Правеше планове с мен за в бъдеще, запозна ме с родителите му. За него беше сериозно, докато при мен беше се получило една плитка от лъжи, в която аз сама се бях омотала. Но рано или късно всичко излиза на яве. Започна да ме засича, че лъжа даже и на въпроса "къде си", припомняше ми неща, които съм била казала, но с течение на времето съм забравила, че съм ги казала и съм измисляла нещо друго. Последваха много разговори много въпроси без отговори. Той се промени тотално към мен, охладня. Но намираше сили да ми прости всичко с това, че съм по малка от него и може би това оказва значение. Но естествено това беше само предлог, за да спаси връзката ни.
Вчера прекарахме целият ден заедно след обичайният за седмицата скандал. "Вчера" трябваше да бъде нащето ново начало без лъжи, без интриги! Бяхме и двамата щастливи, доволни...След дискотека решихме да минем през тях като и двамата знаехме повода. След повече от месец с него, аз се почуствах готова да му се отдам сексуално. И помислих, че тази вечер ще бъде най добрият избор след хубавият ден прекаран заедно...а и щеше да ни сближи още повече. Това беше моят първи път! Той беше страшно внимателен, нежен и въпреки голямата болка, която изпитвах, с целувките му ми ставаше по-добре. Всичко мина добре....но се появи въпроса "защо няма кръв??". В 4 сутринта се почна нов скандал, които развали всичко! "Ако си правила нещо преди мен, ми кажи...аз няма да се сърдя. Защо пак лъжеш??" Последва дълъг и неприятен разговор за мен след важният момент. Как да му докажа, че съм била девствена, и че той е първият мъж в живота ми след мнoгoбройните лъжи?!? Бях смазана...
В 5 сутринта аз се прибрах в къщи, като през цялото време в колата говореше той, а аз мълчах...даже нямаше с какво с да се защитя. Припомни ми всичките мои грешни постъпки...каза ми, че е много разочарован от мен, че съм била фалшива, че му е омръзнало от моите номера, и че за нищо повече не ми вярва, не може да ми вярва. Това е било последният ни път заедно, защото той не можел повече да търпи и да страда от една 16 годишна пикла. Да съм била търсила дург глупак на които да се правя на интересна. Никога няма да забравя колко ядосан, смачкан от болка беше. Даже си удари главата в кормилото на колата от бяс.. А аз не знаех какво да кажа, как да се защитя, защото той беше прав за всичко! Единственото, което исках беше да ми даде втори шанс... " не ти обещавам" беше отговора.....и аз слезнах от колата му и се прибрах в къщи.
Не можах да заспя.. толкова много хубави и запомнящи се моменти имам с него, които не ми дават да мигна. Да, виновна съм..много се разкайвам за всичко, но той сам ми каза, че е много късно. На следващият ден аз му звъннах веднъж, но той не вдигна. Бях си забравила няколко неща в тях и му писах смс дали ще може да ми донесе.. отговора беше "днес не мога". И това беше... Ще умра от болка! Не мога без този човек! Споделих Ви всичко, въпроса ми е да продължавам ли да го търся, да искам втори шанс? Изминал е само ден от случилото се, може би не е късно да му се обадяи да го питам за крайното му решение? Или да запазя и малкото достойнство, което е останало и да не му се обаждам?