Blablabla .. Творения тва' онова..

[SpunkRansom]

На път

Всички сте пътували в градски транспорт.Било то да отивате на училище,на тренировка или друго.Няма да ви говоря за претъпкани автобуси ,и как там дишането е трудна дейност .Сигурно рядко ви се случва да стъпите в автобус ,които е почти празен ,късно вечерта /понякога се случват чудеса в големите градове/.Петък вечер е и вие сте решили да пропуснете поредния отегчителен купон.Уморили сте се да бъдете център на внимание и искате малко спокойствие.Телефонът ви прелива от обаждания ,но въпреки това вие предпочитате да останете цял вечер в малко автобусче и да гледате през стъклото му.Вие не сте единствения пътник в този автобуса,има още двама,трима около вас.Внезапно започвате да мислите за тяхната съдба,какъв живот водят,какво ги тревожи.Погледът ви се спира на седалката пред вас ,на която е седнала майка с детето си.Детето е усмихнато,весело,щастливо.� �апомня ви какви сте били ,когато сте били колкото него?Майка му умислена ,но също щастливо гледаща към него.Сигурно си е намерила работа в някоя престижна сграда и добро заплащане.Замисляте се какви ще бъдете вие ,когато бъдете на нейно място?
Зад вас се чува тежкото въздишане на момиче на вашата възраст.От слушалките в ушите и се чува силна и успокояваща музика.Тя не би могла да е на повече от 15-16 години ,но я мъчи нещо.Прегърбена и намусена.Сигурно току-що се е скарала с момчето ,по което въздиша?
Автобусът спира и в него се качва стара жена,на повече от 65 години.Колко ли болка е претърпяла щом на лицето и са изписани врязаните от мъка бръчки.Самотата я измъчва.
И някъде там сте вие.Никога досега не сте се запитвали за другите около вас,за техния живот и съдба.Внезапно усещате ,че трябва да се отърсите от егоизма.Да погледнете на света позитивно.Навсякъде има хора с различни съдби и живот преплетен между капката истински живот и смъртта.Съдбите на всеки един от тях могат да се слеят ,тук в този автобус.Какво ще се случи ,ако това се случи на вас с момичето отзад?

[jghgh]

хех, замисли ме определено!

тъкмо като почнаха да се описват хората и техните съдби.. се сетих че ако нещо подобно на произведението ти не ми напомня, аз едва ли някога ще се влгедам в другите и ще се замисля какв ли живот живеят
а има много възможности да се направи нещо такова
може и да не е в автобус
винаги може


но хората са егоисти
не е зле като замисъл