Аз бях фантом
затулен в черния си фраг
гласът ми с кехлибарен тон
разлиствах твоя мрак

На сцената зад кадифеното перде
разхождах болните си мисли всеки миг
гниещ за процент внимание поне
с ръце погубвах всеки вик

Заразата проникваща във всеки капиляр
превръщаше кръвта в олово
с писък на ранен,отровен звяр
търсех лицето ти отново

На сцената във твоето нещастно амплоа
аз търсех първородния ти нрав
дебещ зад твоята евтина. изкуствена мъгла
лъжата беше ти, а аз бях прав

Аз бях фантом
с лице задраскано на две
а ти зад маската си от картон
бе едно изплашено, невярващо дете.