обърканите ми мисли след края на едногодишна "връзка&qu
ами здравейте пак...ще гледам да съкратя разказа и без това е супер тъпа и прее*ана ситуация + че не мога да си събера мислите
та с нея сме приятели от около година и аз бях до нея дори когато тя нямаше други приятели...
...по принцип за мен тя е повече...
...сега се движи с едни смешници дето им имам зъб...
...от тях има един, който особено ме изнервя и ми е много забавно като се опитва да се прави на мъж пред нея, а тя много много не му откликва...
...ии има 3-4 момчета дето тичат подир задника й като кученца...
...обаче наскоро се случи нещо, което ме накара да пристъпя към действие...
...значи от най-добрата й приятелка разбрах че тя (моята, да кажем че името й е Александра) ме е смятала само за приятел и още по лошо - според нея съм бил от ония ("кученцата"), въпреки че в училище винаги пазя дистанция, защото гледката как тичат подир нея е направо жалка...
...та Алекс се слави с липсата си на инициативност и може да си живее така още 4 години без да предприеме нищо...
...защото в тоя нов клас тя няма особена конкуренция...
...въпросът е как да разбия порочния кръг ?! искам да предприема нещо - поканих я да излезем, но не съм сигурен дали да се опитам да я ухажвам или да я оставя с малоумните й нови приятели и да й покажа че не съм и никога няма да й бъда "кученце"...
...единствения поблем е че още имам чувства към нея и в същото време искам вече да приключа с тези тъпи игрички...