Реферат








На тема:
Екологични рискове и екологична безопасност на стопанската дейност.












Въведение

През последните две столетия страните от Северна Америка и Европа съществуват в условията на пазарна икономика. Добре са известни достойнствата на този тип стопанство ефективно използване на капитала, работната сила и други “фактори на производството” ; оперативно и ефективно реагиране на производството на промяната в търсенето и неговото адекватно удовлетворяване ; “автоматично” регулиране на пропорциите на общественото производство (“саморегулиране” на икономиката) и т.н. Заедно с това тези достойнства се съчетават с достатъчно сериозни “минуси” и “разноски”.Главни между тях са: ограниченото платежоспособно търсене, неустойчивостта на икономическото развитие и непредсказуемостта на промените в икономическата конюнктура. В крайна сметка посочените недостатъци на “пазарната” икономика се изразяват в кризите на свръхпроизводството, банкрута, забавяне на икономическия ръст, понижаване жизненото равнище на населението, социални взривове, унищожаване на стоковите запаси, “срутване ” на фондовите пазари. Фактически, става дума за пазарни рискове, свързани с неустойчивостта и недостатъчната прогнозируемост на фондовите, паричните, кредитните и стоковите пазари.
В ХХв., особено след втората световна война, страните с развита пазарна икономика(капиталистическ те страни), се научили в определени граници да прогнозират и оценяват пазарните рискове и в известна степен да ги управляват. На макроикономическо ниво с оценката и управлението на рисковете се е занимавала и продължава да се занимава държавата, на макроикономическо ниво- разнообразните субекти на стопанската дейност- банки, промишлени предприятия, застрахователни компании и т.н. В тази област е натрупан богат опит, полезен за организацията на стопанската дейност в нашата страна, в условията на непрекъснат преход на икономиката към пазарни форми на стопанисване на държавно и корпоративно нива.
В последното десетилетие се появиха много публикации- наши и чужди-по проблемите на оценката и управлението на различните видове пазарни рискове- търговски, валутни, кредитни и т. н.
В повечето публикации по въпросите на рисковете в стопанската дейност се говори малко или въобще не се говори за новото “поколение” рискове, с които “пазарната икономика” на промишлено развитите страни започнала да се сблъсква не отдавна- в последните 10-20 години. Тяхното значение още не е осмислено на държавно и корпоративно ниво.
Впрочем тези рискове могат да се окажат дори по-опасни за отделните субекти на стопанската дейност и за цялата икономика и обществото, в сравнение с “традиционните” пазарни рискове. Да отделим две основни групи “нови” рискове.

Първата група нови рискове е свързана с процесите на “глобализацията”, завладяла всички страни в света и всички основни страни на обществения живот.
В литературата се говори основно за “плюсовете” на този процес и по-малко за сериозните минуси. Едно от опасните последствия на “глобализацията” е засилването на пазарната стихия, която промишлено развитите страни започнали да обуздават във втората половина на ХХв.Особеното на “глобализацията” е в това, че тя протича в условията на свиване на държавното регулиране на икономиката и подкопаването на националния суверенитет на държавите. В тази ситуация икономиките на отделните страни стават по-беззащитни пред стихията на стоковите, фондовите, кредитните и валутните световни пазари. Жертви на засилващата се стихия на пазара стават на първо място националните компании, неспособни да използват преимуществата на транснационалните операции и интернационализацията на бизнеса.
Това напълно се отнася за руските компании, причисляващи се към групата на крупните и формално имащи признаци на транснационални. Както справедливо се отбелязва в научната литература, от “глобализацията” могат да спечелят само няколко десетки най-крупни в света транснационални компании (ТНК) и банки, управляващи процеса на ”глобализация” и свой интерес. За преобладаващата част от световния бизнес “глобализацията” означава рязко засилване на пазарните рискове и неопределености, едновременно се изменя характера на тези рискове в сравнение с “традиционните” пазарни рискове от миналото. Ще отбележим, че “новите” пазарни рискове много по-трудно се прогнозират, а последствията от тяхната реализация нерядко са по-разрушителни. Тези рискове могат да се нарекат пазарни, а в определена степен условно, тъй като много кризи, възникващи в световното стопанство, се планират от тези ТНК, които си разчистват “пътя” към световните пазари или получават баснословни печалби от спекулации, за сметка на резките “раздвижвания” на пазарите. Често ТНК и ТНБ привличат към “управлението” на световните пазари “непазарни” сили- държавите за своето базиране, правителствата на които политически и идеологически осигуряват процеса на “глобализацията”.
Втората група рискове се отнася към групата на “извънпазарните”, обусловени от изострилите се в последните десетилетия на миналото столетие екологични и природно-ресурсни проблеми. “Извънпазарни” тези рискове могат да се нарекат условно, тъй като екологичните проблеми и проблемите на изчерпването на природните ресурси, в голяма степен са породени от пазарните фактори. Процесът на “глобализация” може още повече да изостри екологичната и природно-ресурсната криза- особено в страните, които не се отнасят към категорията на промишлено развитите страни и по-скоро явяващи се “обекти на глобализацията”. Такъв “обект” е и Русия, което я заплашва да се превърне в екологична и суровинна колония на ТНК и ТНБ.
Още преди 30 години в работите на Римския клуб са прогнозирало, че в началото на третото хилядолетие, темповете на икономическият ръст в света могат да се понижат или даже да придобият отрицателно значение под влияние на замърсяването на околната среда, изчерпване на невъзпроизводимите ресурси, намаляване на биопродуктивността на Земята, прогресиращата пренаселеност на планетата. Под влияние на такъв фактор, като растящият разрив в жизнените равнища между богатия Север и бедния Юг, по мнение на Римския клуб са възможни локални и глобални войни, мащаби, насоката и последствията от които не подлежат на прогнозиране.
Днес много прогнози на Римския клуб стават реалност. Рязко се увеличават рисковете на социално-икономическото развитие на отделните страни и на цялото човечество. На Конференцията на ООН на околната среда и развитието в
Рио-де-Жанейро през 1992г.(КОСР-92) се констатирали много екологични, ресурсни и социално-политически рискове за развитието на човечеството и били приети много решения за тяхното намаляване (“Дневен ред за XXI век”). Одобрени са общите контури на концепцията за “устойчиво развитие”. Оттогава измина десетилетие. Решенията на КОСР-92 останали на хартия, а светът не само не преминал към “устойчиво развитие”, но станал по-малко устойчив и прогнозируем. Свиването на държавното регулиране на икономиката, набелязано навсякъде по света, не спомага за решаването на природно-ресурсните и икономически проблеми. Даже най-върли апологети на пазарната икономика признават, че механизмите на пазарното “саморегулиране” не могат да осигурят радикално преодоляване на екологичната криза- необходима е сериозна регулираща и финансова подръжка от страна на държавата.
В тази работа е направен опит да се осмисли един аспект от този глобален проблем на екологичните рискове. Става дума за екологични рискове на стопанската дейност в условията на пазарна икономика.
Руските компании и други субекти на стопанската дейност в нашата страна още не са усетили напълно опасността, свързана с подобни рискове. Но с течение на времето, под влияние на “глобализацията” те напълно ще почувстват близостта на тези рискове(например стягането, доближаването на руските екологични стандарти до равнището на стандартите на промишлено развитите страни; приемането на Запада на икономически санкции против руските компании, замърсяващи околната среда и т. н). Даже много компании в промишлено развитите страни не са съумели изцяло да се адаптират към новата екологична ситуация в света и в резултат на това търпят сериозни загуби. Още повече зад граница е натрупан определен опит за пресмятане на екологичните рискове в стопанската (предприемаческата) дейност- опит за идентификация, за оценка на тези рискове и тяхното управление (в това число с помощта на такъв инструмент, като застраховането). В работата по възможност се отчита този опит и се прави опит той да се осмисли, като се вземе под внимание неговото използване в условията на Русия.
Изводите и препоръките, формулирани в книгата, ще помогнат на руските компании да налагат “икономически мениджмънт” и да провеждат екологични оценки, а също така да осъвършенстват финансовия мениджмънт за сметка на изчисленията във финансовата отчетност на екологичните рискове и на екологичните оценки.





































ГЛАВА 1

ЕКОЛОГИЧНИ РИСКОВЕ И ЕКОЛОГИЧНА БЕЗОПАСТНОСТ НА СТОПАНСКАТА (ПРЕДПРИЕМАТЕЛСКАТА) ДЕЙНОСТ


1.1 ЕКОЛОГИЧНИ РИСКОВЕ НА СТОПАНСКАТА (ПРЕДПРИЕМАТЕЛСКАТА) ДЕЙНОСТ.
СЪЩНОСТ, ОСНОВНИ ВИДОВЕ

Както е известно, понятията “екология”, “екологичен”, отначало към биологията; те са се използвали и се използват за разкриване на характера на взаимоотношенията, взаимодействието на живите организми със заобикалящата ги околна среда.

1.1.1. ОБЩИ ПОНЯТИЯ: ЕКОЛОГИЧЕН РИСК И ЕКОЛОГИЧЕН ОБЕКТ

В края на ХХ-началото на XXI век, екологията започнала да става твърде сложна система от знания и науки; в нея влизат: екология на човека; социална екология; промишлена екология; глобална екология и т.н.Съдържанието на понятието “екология”, “екологичен”, излязло далече извън рамките на биологията; с тяхна помощ днес се описват взаимоотношенията на човека със заобикалящата природна среда, на обществото като цяло, на икономиката, на другите сфери на обществения живот. В определена степен се изменяли също представите за заобикалящата околна среда (за нейните рамки и състав): покрай биосферата (в състава на която на свой ред влизат литосферата, атмосферата, хидросферата, растителния и животински свят), започнали да се появяват понятията “техносфера”, “социална и културна среда” и т.н.
Важно за разкриването на термина “екологичен риск” е понятието “екологичен обект”. Под него се разбира обект, намиращ се под влиянието на разнообразни фактори и околната среда (биосфери, техносфери, социосфери). За целите на изследването- в зависимост от поставените задачи- в качеството на екологични обекти могат да се избират различни семейства, видове, подвидове и други групи представители на животинския и растителния свят.(с това се занимава преди всичко биологията и общата екология). Безусловно най-важният екологичен обект- човекът- с неговото изучаване се занимава медицината, екологията на човека, медицинската екология и други науки. Накрая, в качеството на екологичен обект може да бъде избрано обществото като цяло или отделни социални групи. Тези екологични обекти се изучават от социалната екология, която започнала да се формира от 70-те, 80-те години на ХХв.
Измененията в околната среда могат да носят както еволюционен, така и скокообразен характер и са способни сериозно да влошат съществуването на всякакви екологични обекти, да предизвикват в тях качествени промени и даже да доведат до тяхното пълно разрушаване (до тяхната гибел). Сега ние можем в най-общ план да определим понятието “екологичен риск”(ЕР).
Екологичен риск-това е вероятност за промяната и (или) разрушаването (гибелта) на екологичния обект в следствие на измененията в околната среда. В даденото определение в основата се поставят вероятните изменения на екологичния обект, т.е. те са първични по отношение на измененията в околната среда. Такава йерархия има практическо значение- позволява да се избягва разглеждането на безкрайния брой фактори на околната среда и да се идентифицира ограничен брой съществено значими за дадения екологичен обект фактори, да се осъществява тяхната задълбочена количествена и качествена оценка и управлението на съответните рискове.
Екологични обекти- това са отделните социални групи. Тяхното разделяне е възможно да става по най-различни признаци: по териториално-географски признак, по национално-етнически, по социално-имуществен, професионален, отраслов и т.н. От наша гл.т., в качеството на екологичен обект може да се разглежда също компания, предприятие, всеки друг субект на стопанската дейност.Стопанисващият субект, независимо от неговата отраслова принадлежност, от мащабите и характера на дейността, на организационно-правовите форми и други характеристики, може да се определи като специфична социална група.
Съществуването и развитието на групата е възможно само при определени условия- социални, политически, икономически, екологични и др.В известна степен тук е възможна аналогия с всеки жив организъм, който може да расте и да се размножава само при определени параметри на околната природна среда.
Научно-техническата революция, нарастването на ролята на държавата в стопанския живот, глобализацията на икономическите и политическите процеси и др. обстоятелства, довели до съществена промяна на условията на функциониране на субектите на предприемаческата дейност. Наред с търговските рискове, тяхното успешно развитие и дори съществуването им, днес е застрашено от научно-технически, политически и социални рискове. В качеството на самостоятелен, в последните 10-15 г. понякога отделят екологичния риск на предприемаческата дейност.
Тази връзка ще обърне внимание на това, как в последните години на ХХв. от обществото, от учените и от политиците се е възприемал проблема “частен бизнес-околна среда”.В 60-те, 70-те години на ХХв., промишлено развитите страни с пазарна икономика се сблъскали с рязкото изостряне на екологичните проблеми всъщност, с кризата на околната среда.Най-важната причина за тази криза е антиекологичната дейност на капиталистическите компании. От гл.т. на проблема “частен бизнес-околна среда”, субектите на предприемаческата дейност изпълнявали ролята на фактор или субект на екологичния риск по отношение на обществото като екологичен обект. Но постепенно, по силата на задълбочаващото се разбиране на екологичните взаимовръзки в обществото, на същественото нарастване на управляващата роля на държавата в областта на опазване на околната среда, увеличаването на броя и разрушителната сила на технологичните катастрофи и редица други обстоятелства, започнало да се сформира мнение, че частните компании и други управляващи са не само субекти, но също така и обекти на различните екологични рискове.
Не е правилно да се твърди, че ръководещите (стопанисващите) субекти никога досега не са били обекти на екологични рискове. До промишлената революция пред 18-19в. в структурата на икономиката на всички страни, преобладавало селското стопанство- ярък пример за стопанската дейност, подложена на различни видове екологични рискове (суша, урагани, студове, градушки, селскостопански вредители и т.н.). В съвременната икономика има други отрасли, които са чувствителни към промените на околната среда: например туризма, енергетиката и др. В дадения случай става дума за екологични рискове на стопанската дейност, свързани с промените на околната природна среда.
Може да се твърди, че в съвременните условия, зависимостта на икономиката от такива природно-екологични рискове значително е намаляла, под силата на понижаването на относителното тегло на такива екологично чувствителни отрасли, като селското стопанство и явното преобладаване в структурата на икономиката на отрасли, сравнително устойчиви на природно-екологичните фактори(минната и обработващата промишленост,сферата на услугите(с изключение на туризма), много видове транспорт, строителство). В определена степен се е понижила зависимостта от природно-екологични рискове даже на селското стопанство, за сметка на създаването на иригационни системи, устойчиви на засъхването на културите (суша).

1.1.2. НОВИ ЕКОЛОГИЧНИ РИСКОВЕ

За икономиката като цяло и за отделните стопанисващи субекти, се появили принципно нови екологични рискове, свързани с формирането и развитието през 19-20 век в целия свят (на първо място в промишлено развитите страни) на техногенна околна среда или техносфера: на промишлени обекти, обекти на енергетиката и на икономическата инфраструктура, военни обекти и т.н. Започвайки от средата на ХХв., техносферата се явява като мощен екологичен фактор, влияещ негативно на обществото.
Замърсяванията и другите изменения на околната среда(нарушаването на екологичното равновесие в екосистемата, нарушаване на плодородния почвен слой на минната промишленост и др.).Подобни въздействия са обусловени от “нормалната”, обичайна дейност на предприятията, т.е. те са устойчиви, повече или по-малко прогнозируеми, техните резултати се натрупват в околната природна среда постоянно.
Резките “скокообразни”, трудно прогнозируеми въздействия върху околната природна среда.
Става дума за техногенните катастрофи, аварии, инциденти в най-различни отрасли на промишлеността: химическата, нефтопреработвателната, енергетиката (в това число атомната) и други. Източник на повишена техногенна опасност станали различните видове транспорт: морският и речният, въздушният, тръбопроводният, железопътният. Количеството и разрушителната сила на техногенните катастрофи и аварии в цял свят нарастват с изпреварващи темпове (по отношение на ръста на ВНП), което е проява на засилващата се неустойчивост на техносферата.
Екологичните рискове, обусловени от развитието на техносферата и засилването на нейната неустойчивост, по-нататък ще се наричат технико-екологични рискове. Според увеличаването на пространствената плътност на техносферата на планетата, особено в промишлено развитите страни, компаниите стават не само субекти, но и обекти на технико-екологични рискове. Такива обекти стават споменатите по-горе еколого-чувствителни отрасли (селско стопанство, туризъм, риболов, риелторски бизнес), достатъчно ”тънко” реагиращи на замърсяване на околната природна среда. Обекти на технико-екологични рискове могат да станат и вече стават компании на по-малко еколого-чувствителни отрасли.
Първо, при “нормална” производителна дейност, много компании се оказват и субект и обект на един и същи технико-екологичен риск. Типичен пример за такова “съвмещаване”, са химическите предприятия. Ако се приеме за 100% целият обем на замърсяванията, създавани в предприятията, то 95% от замърсяванията се оказват извън предприятията, а 5% - на територията на самото предприятие. Отчитайки ограничаването на територията на предприятието, можем да си представим доколко висока може да бъде концентрацията на вредните вещества в атмосферата и самото предприятие. В учебниците по промишлена екология, проблемите, пораждани от “самозамърсяването” на предприятията, се наричат проблеми на “работната среда” (с тях в предприятието се занимават специалисти по въпросите на здравето и безопасността на персонала).
Второ, при техногенните катастрофи и аварии, силата и радиуса на поражение могат да бъдат толкова значителни, че това да предизвика възникване на най-различни големи загуби на съседните предприятия-независимо от тяхната отраслова принадлежност. Така сериозната авария на (НЕС) може да се разглежда като сериозен технико-технологичен риск за намиращите се в съседство предприятия, даже ако те не се отнасят към еколого-чувствителните отрасли.
В последните три десетилетия на ХХв, отначало в промишлено развитите страни, а после и в другите, започнали да се приемат закони и други нормативни актове, насочени към екологичното регулиране на дейността на компаниите и предприятията от развитите отрасли на икономиката. Като допълнение, компаниите и предприятията попаднали под всенарастващото влияние и контрол на обществеността, която изисква от предприемачите безусловно спазване на екологичните закони и норми (често тези изисквания се оказват по-строги, отколкото изискванията на законите).

1.1.3. Еколого-социална околна среда
Компаниите и предприятията в края на ХХв., започнали да функционират в принципно нови условия на еколого-социалната околна среда, под която ние разбираме:
Приеманите от държавата закони и норми, регламентиращи дейността на стопанисващите субекти, от гл.точка на опазването на околната среда и екологичната безопасност на обществото.
Действията на обществото (на обществените екологични организации, политическите партии, на населението, на средствата за масова информация) в отношението на компаниите във връзка с текущите екологични проблеми или във връзка с възможните бъдещи екологични проблеми.
Компаниите се опитват да се приспособят към съществуване в сравнително нови за тях условия на еколого-социалната среда, използвайки два основни начина: