РЕФЕРАТ





По ЕКОЛОГИЯ





На .................................................. ......................




ЕКОЛОГИЧНИ ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 21 ВЕК










СЪДЪРЖАНИЕ:


1. Въведение

2. Качество на въздуха

3. Качество на водите:

3.1. Повърхностните води
3.2. Крайбрежните води
3.3. Подземните води

4. Състояние на почвите

5. Управление на отпадъците

6. Индустриално замърсяване

7. Урбанизирана околна среда

8. Заключение



1. Въведение

През последните години все по-често се говори за екологични проблеми, за техните измерения, за последиците от тях, както и за начините за тяхното решаване. Посочват се причините за всеки един от тези проблеми, но малко хора се замислят, че всички те са следствие единствено от влиянието на хората върху природата и че заради съществуващата зависимост между материалната производствена дейност на човека и неговата жизнена среда, между потребностите и обективните възможности за тяхното задоволяване, когато хората нарушават съществуващото равновесие в околната среда, те застрашават лавинообразно съществуването на цивилизацията, на планетата, на живота изобщо.


2. Качество на въздуха

Значителни са емисиите на серен диоксид, азотен диоксид и прах, като най-големият източник е енергетиката.
Най-голям източник на серен диоксид е енергетиката, но нейният дял към общото количество е намалява, вследствие увеличеното потребление на природен газ и вносни нискосернисти въглища. Тя е с най-голям дял емисии и на азотен диоксид.
Енергетиката и бита са най-големите източници на прах. Делът на битовото горене е нараснал от 27% на 31%.
Селското стопанство имитира 61% от общото количество амоняк. Значително са намалели /с 10840 t/ емисиите от производствени процеси.
Най-значителен източник на НМЛОС, като изключим природните източници е пътния транспорт, следван от селското стопанство.
Нарастването на количеството на редица замърсители - въглероден оксид, метан, не метанови въглеводороди, тежки метали се дължи на нарастването на количеството на изгорения бензин и увеличеното потребление на дърва в битовия сектор. Освен това е увеличено количеството на складираните твърди горива, както и открития им добив.
От всички видове горива, използвани за битови нужди, най-голям източник на въглероден оксид е изгарянето на дърва.


3. Качество на водите

Значителни са проблемите с качеството на водите, което се дължи на непречистените отведени отпадъчни води.


3.1. Повърхностните води

Като абсолютни водни количества средно замърсените води надхвърлят 70% от всички течащи води в България.Главен проблем за качеството на речните води в страната е органичното замърсяване от непречистени отпадъчни води.Повечето случаи на критично замърсяване (води извън категориите) се дължат на индустриално и смесено индустриално и битово - фекално замърсяване. На първо място това са основните металургични и химически заводи, които често поразяват живота в реките със силно токсични води.
Все пак изследванията показват, че повечето реки в България имат повишена самопречествателна способност поради техните хидравлични, физико - химични и биологични характеристики.
През 1998 г. в повечето реки се наблюдава известна тенденция към слабо подобряване качеството на водите. Причина за това са както процесите на приватизация и прехода към пазарно стопанство, свързани с технологично обновление на производствените процеси и изграждане на пречиствателни съоръжения, така и преустановяване дейността на неефективни, силно замърсяващи производства.
Друг проблем при водите е термичното замърсяване.При преминаването им през ТЕЦ или АЕЦ тяхната температура се повишава средно с 2 градуса.Това прави невъзможно съществуването на водни организми,силно зависими от температурата на водата(стенобионти).

3.2. Крайбрежните води

В зоните на водоползване качеството на водите отговаря на нормативните изисквания с изключение на пункта при вливането на р. Камчия, на който се превишават нормите по амониев и нитритен азот. Очевидно това се дължи на хидродинамичните явления, които протичат при смесването на речната с морската вода.
В зоните за санитарна охрана, където се извършва промишлена дейност и се заостават отпадъчни води, качеството на морските води не винаги отговаря на действащите нормативи, като например района на гр. Бургас. Друг замърсен участък е плажът при гр. Созопол, на който се превишават нормите по амониев и нитратен азот. Прави впечатление че тези превишения са констатирани през пролетния сезон.
В районите на интензивно корабоплаване – пристанищата и фериботните трасета, периодично се наблюдава повишено съдържание на нефтопродукти.
Въпреки наблюдаваните епизодични превишения на нормите за отделни показатели, общата тенденция е към подобряване и стабилизиране качеството на крайбрежните морските води и крайморските езера, както и на тези в 56 км изследвана зона. Тази тенденция е в резултат на увеличаване на ефективността на управлението на качествата на водите в крайбрежния район, включваща подобряване контрола за замърсяването, доизграждане на канализациите на населените места и изграждане или реконструкция на пречиствателни съоръжения за отпадъчни води.


3.3. Подземните води

Продължава тенденцията за трайно присъствие на азотните съединения (амониев йон, нитрити и нитрати), показателят перманганатна окисляемост, фосфатите, желязото и манганът. По-ограничено е присъствието над ПДК на сухия остатък, сулфатите, хлора, магнезия и рН. Единични прояви имат тежките метали Сu, Cr, Zn, P.


4. Състояние на почвите

Регистрирането на остатъчни количества пестициди в определените пунктове за наблюдение (48 ), не изключва възможността за наличие на нови локални замърсявания в потенциално застрашени интензивни земеделски райони. В тази насока трябва да се предприемат по-активни мерки за контрол, както и сгъстяване на мониторинговата мрежа от пунктове за пробовземане, с цел уточняване площта и степента на замърсяване с токсични и опасни за здравето отпадъчни продукти.
Ерозията на почвата в нашата страна е един от най-сериозните деградационни процеси, изразяващ се в намаляване на почвения профил, влошаване на физическия статус, изнасяне на хранителни вещества, замърсяване на водите и др. Освен почвено - климатичният, значителен принос за развитие на процеса допринася и антропогенният фактор. Проблемните територии по отношение на ерозията се запазват така, както са визирани статистически преди повече от десет години (по Националната програма за борба с ерозията), за водна ерозия около 100 региона, за ветрова – около 25 региона.
Изветрянето е процес, при който под влияние на метеорологичните условия става механично раздробяване и химично изменение на намиращите се на земната повърхност масивни скали и минерали, в резултат на което се образува рохкава неорганична маса. Впоследствие в тази рохкава маса се натрупват вторични минерали, които влизат в състава на глината. Рохкавата маса, която задържа само вода, се нарича почвообразуваща скала. Почвообразуващата скала все още не е почва, тъй като не притежава свойството плодородие.
Старите замърсявания с нефтопродукти в районите на РИОСВ-Бургас и РИОСВ-Плевен в размер на 137 ha, все още са проблем за околната среда, тъй като за тяхното саниране са нужни по-специални и скъпи технологични решения .

5. Управление на отпадъците

Управлението на производствените отпадъци е важен въпрос (за 1997 г. производствените отпадъци в страната са 43,5 млн. тона). В структурата на генериране на производствените отпадъци най-голям относителен дял заемат ТЕЦ и химическата промишленост.


6. Индустриално замърсяване

Индустриалната база в страната е изграждана без да е била съобразявана с екологичните условия, което довежда до значително индустриално замърсяване.
Други проблеми са замърсяването на почвите,ерозията,изветряне то и урбанизираната околна среда.


7. Урбанизирана околна среда

Екологичните наблюдения в областта на селищната околна среда показват, че:
- тенденцията, при която големите населени места, като притегателни центрове продължават да увеличават своето население се запазва при наличието на все още бурно протичащите миграционни и урбанизационни процеси;
- наред с повишената строителна активност, водеща на места до преуплътняване на застрояването, както и интензивното изменение предназначението на земеделските земи за неземеделски (строителни) цели, променящи конфигурацията на населените места и крайселищните им територии, на преден план изпъкват остро поставяните и все по-актуални въпроси, свързани с натрупването на нерешени проблеми от времето на индустриалното развитие, като: задоволяване жилищните нужди на населението; инфраструктурното съоръжаване; задоволяването на рекреационните потребности; благоустрояването, озеленяването, организацията и естетизацията на селищната околна среда;
- природните елементи от градските територии заемат неоправдано малки простраства от тях, което говори за нарушено взаимоотношение град - природа;
- изсичането на гори и насаждения във и около населените места води до промяна на микроклиматичните им условия, причиняващи: повсеместно изсъхване, заболяване и загиване на растителността в следствие на нарушените условия на месторастенията; подмяната на първичната растителност с производна и с такава, която няма естествено разпространение в съответните региони; подлагане представителите на фауната на значителен натиск - разрушаване на техните местообитания; появата на ерозионни процеси и обезводняване на територии, което също променя природния и антропогенен ландшафт и екологичните условия на средата;
- промишлените зони, комплекси и обекти, разположени във или в близост до градовете върху сравнително малки територии, като главни замърсители на околната среда са в основата на т. нар. “горещи точки”, при което независимо от насочването на инвестиции в тях от фондовете за околна среда, внедряването на пречиствателни съоръжения, санирането на замърсени почви и рекултивацията на нарушени терени изостава;
- вредните физични фактори като шум и вибрации и електромагнитните - нейонизиращи лъчения, допълнително замърсяват селищната околна среда чрез своето влияние върху нейните биологични обитатели;
- ниската технологична ефективност в производствената и битовата сфера превръща населените места и производствените комплекси в големи консуматори на електроенергия, горива и други енергоносители без прибягване към алтернативни енергоизточници, предлагащи освен икономически ефект, но и постигане на чиста околна среда;
- при наличието на множество регионални, местни и локални планове и дори на национални проекти се констатира недостатъчна координация между приоритетните сфери устройство - опазване - оздравяване.

8. Заключение

Отрицателните последиците от действията на хората са много и най-различни, а дадените примери са само част от тях. Ако искаме да допълним изброените, не трябва да забравяме и генното инженерство и употребата му за създаване на генномодифицираните организми, които крият множество рискове за видовото разнообразие, за здравето на тези организми и на всички, които се хранят с тях – включително и хората…. Не трябва да пренебрегваме и радиоактивното замърсяване на въздуха, почвите и водите, чиито причини са желанието на хората за евтина енергия и стремежът към надмощие, а резултатите могат да бъдат катастрофални, както доказа аварията в Чернобил… Да не забравяме и изсичането на горите и промяна на множество региони в стремежа на хората към повече обработваеми територии и места за живеене, които водят след себе си намаляване на процентното съдържание на кислород в атмосферата, изменение на съдържанието на почвите, отнемат местообитанието на редица животни като ги застрашават или предизвикват изчезването им, водят до промяна на климата и след време дори до превръщането на огромни територии в пустини… Всички тези промени на околната среда, предизвикани от стремежа на хората към развитие водят след себе си глобални проблеми. Дори и икономическите ползи, които имат някои сега, не могат да се сравняват с отрицателното влияние за всички хора… До кога ще спрем да мислим само за собствената си полза и ще помислим и за последиците от действията ни? Кога ще почнем да мислим преди всичко за здравето си и за бъдеще ни? Глобалните проблеми изискват глобални мерки и само така те могат да бъдат спрени и предотвратени… А те започват с информираност по проблемите, желание за тяхното решение и общи усилия за премахването на причините за тяхното възникване и намиране на техни алтернативи.