Искам да споделя нещо което ми тежи адски много от твърде дълго време и ме е срам и страх дори пред себе си да го призная.Имам приятел от една година.Обичам го и държа на него не само като на гадже а като на истински приятел с които мога да споделя всичко.До сега не съм изпитвала нещо подобно.Разбрах какво е истинската обич.
Обаче има нещо което ме кара да мисля,че не е съвсем истинска.Преди близо две години се запознах с едно момче.Много го харесах,дори бих казала че бях влюбена,но за жалост той не споделяше чувствата ми и се интересуваше единствено от секса( които така или иначе не си получи) .Работата е там,че понякога все още мисля за него и искам да го видя.Не ми стига смелостта да му изтрия скаипа и той ми пише от време на време да сме излизали и т.т. за щастие не съм се подлъгала,а и не мисля.че ще го направя.Вече толкова време я имам тази симпатия към него и се чудя дали някога ще изчезне.Понякога дори ми минават мисли да се разделя със сегашния ми приятел, защото мисля, че е много нечестно спрямо него и не го заслужава, но не мога да си представя ден без него а какво да говорим ако е завинаги. Просто не знам какво ми става и защо не мога да го забравя от толкова много време... SadSad Започвам все повече и повече да се намразвам заради това исамо се моля да не се подлъжа и да направя някоя глупост и да изгубя човека до мен Sad